И така, приятели, днес нека отново се потопим в магията на Баба Марта и мартениците!
. Сред пъстрата палитра от български обичаи и легенди, историята за произхода на мартениците заема специално място. Най-популярната легенда, която кръжи сред народа, донесена от дълбоката древност, разказва за един могъщ хан, пленена принцеса, и братя, оплетени в тъмна игра на предателство и свобода.
Знаете ли, че тази традиция е стара колкото самата история на българския народ?
Има различни легенди за появата на мартениците.
Според някои източници , първите мартеници са с тракийски произход. И за това ги наричат езически.
Но най-разпространената история за възникване на този празник обаче е свързана с появата на прабългарите.
Тя се вплита в много народни песни, където разказва историята за Кубратовата дъщеря Хуба и гълъбът, който пренесъл бяло-червен конец на Аспарух.
Легендата разказва, че…
Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.
Знаете историята с наръча от клони, където поотделно всяка клонка може да се прекърши, но заедно в сноп – никога.
Минало се време и ханът починал.
Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите.
Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра.
Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на Юг.
Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат.
Потеглили братята и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на завоевателя.
Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав.
Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг.
Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват.
Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения.
Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец.
След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение.
Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите.
Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.
И това е просто невероятно, нали?
Символиката на Мартениците
Мартеницата, въпреки своята “смирена” външност от усукана вълна, носи в себе си силата на българския дух – символ на единство, свобода и издръжливост.
Моментът, в който червеният конец на мартеницата става пропит с кръвта на ранения Баян, а след това е обединен с белия, е символ на единството през трудни времена.
Легендата, свързана с нея, разкрива началото на тази традиция, която и до днес вълнува и вдъхновява хората.
Оттогава насам, мартениците не само са символ на радост и пролет, но и на единство и свобода за българския народ. Нека тази история ни напомня за значението на общността и борбата за свобода, докато завързваме мартениците си и ги носим с гордост и уважение.
Така, всеки път когато завържем мартеницата си, нека си спомним за тази дълбока легенда, която ни напомня за нашите корени, нашата идентичност и нашата вечна борба за свобода. Нека Баба Марта бъде празник на обединението и вярата в по-добро бъдеще за всички нас.
