Историята на Смелостта: Априлското въстание в Сърцата на Българите – 2 част

( Продължение от първа част, вижте тук : https://booklifestore.com/istoria-na-smelosta-aprilskoto-vastanie-1/ )

Ето съдържанието на Кървавото писмо на Тодор Каблешков, според Захари Стоянов „Записки по българските въстания“:

„Братя!

Вчера пристигна въ село Неджебъ ага, изъ Пловдивъ, който поиска да затвори нѣколко души заедно съ мене. Като бѣхъ известенъ за вашето решение, станало въ Оборищкото събрание, повикахъ нѣколко души юнаци и слѣдъ като се въорѫжихме, отправихме се къмъ конака, който нападнахме и убихме мюдюра, съ нѣколко заптиета… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развѣва прѣдъ конака, пушкитѣ гърмятъ, придружени отъ ека на черковнитѣ камбани, и юнацитѣ се цѣлуватъ единъ други по улицитѣ!… Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то послѣдвайте нашия примѣръ и въ Панагюрище…

Копривщица, 20 априлий 1876 г.

Т. Каблешковъ.

Бѣхъ очевидецъ, когато се извърши всичко гореказано въ писмото на Тодора. Тръгвамъ за Клисура, за да направя сѫщото.

Н. Караджовъ“

Освен писмо до Панагюрище, Тодор Каблешков изпраща писма и до Карлово, Клисура, Старо ново село,

(според публикацията в сайта на фамилия Каблешкови https://kableshkovi.com/)


Писмото до Враца гласи:

„До братята комисари във Враца.

Вчера, на 20. април, предизвикани от някои събития ­ когато без да се даде повод от наша страна, по нареждане на властта кърагасъ предприе арестуване на комитетските хора ­ видяхме се принудени да вдигнем въстание. Отсякохме шест зелки, взехме седем души пленници, другите успяха да избягат. За тая наша постъпка уведомихме войводите в Панагюрище и околните села, които веднага се заловили за оръжие и заставили пазарджишкия юзбашия и заптиетата му да се върнат веднага в Османово.

Запалихме Стрелча. Половината от жителите на Панагюрище отидоха на помощ на стрелчанци, за да нападнат и завземат Пазарджик.

Съжаляваме, че не можахме да изтраем до 1 май, за да изпълним решението. Но любовта към народа ни даде увереност да избързаме. Нека мислим само за победата!

И тъй, знамената са развети в балканите и горите на Копривщица, Панагюрище и други 32 села! По такъв начин са заети всички проходи. През Клисура ви е изпратено и друго подобно писмо, но за по-голяма сигурност ви изпращаме и това по друг път. Каквото извършихме, то стана по заповед на Бенковски, Волов и Икономов, и то за в полза на народа. Въстанието ще бъде всеобщо. То е вече обявено!  Съобщете веднага на Стойко Мъглата и другите в Търново и на Иларион в Сливен. Нека е честито!

А сега не ни остава нищо друго освен да кажем: Напред! Да извикаме: Долу тиранията! Свобода или смърт!“

Важно е да се уточни, че „врачанското“ писмо също изчезва, но цитираното по-горе е превод от турския документ, изработен тогава. 

Много е възможно да не е преведен стилово, но можем да си изградим достатъчно ясна представа и да съпоставим врачанското и панагюрското писма.

 Самият Захари проучва врачанското писмо, пишейки години по-късно своите „Записки по българските въстания“. 

По начин на създаване, израз и въздействие Кървавото писмо е необикновено явление в историята на народите. 

Като прелива мастилото в кръв и призива в действие, то обединява преките си създатели с безименната вълна на народното въстание и се превръща в общо творение на борещите се българи. 

Какви са основните фактори за неуспеха на Априлското въстание?

Подготовката за въстанието е потушена от османските власти. Множество комитетски дейци са арестувани, а някои са поставени под наблюдение.

През 1876 година на територията на днешна България има 30 турски гарнизона.

Турция се е подготвяла за война със Сърбия и много бързо е мобилизирала част от войската си.

Части от от нея пътуват към Сърбия и по това време са се намирали в района на въстанието или много близо до него.

Присъствието на войски в много градове оказва силно влияние върху подготовката и развитието на въстанието.

Големите гарнизони в градове като Шумен, Русе, Разград, Варна, Сливен, Видин, Пловдив и Пазарджик не позволяват на въстанието да избухне.

Въпреки голямата военна мощ, с която разполагат, Априлското въстание поражда страх в турското военно командване, което вдига армията, запасните части и башибозука на война с въстанналото население.

В Средногорието е съсредоточена редовна армия от около 10 000 души, подкрепена от артилерия и около 3000 башибозук и черкези, за да се справи с въстанието.

Панагюрище е атакувано стратегически, като Хафъз паша предполага сериозно съпротивление от „Сърбите“ и „Московците“. След атаката пашата заповядва избиването на населението и плячкосването на всичко ценно.

Къщи са ограбени и запалени, жени са подложени на насилие. Лагерът на Еледжик е атакуван от софийската дивизия под командването на Хасан паша, като защитниците и цивилното население са убити.

Батак става свидетел на още по-трагични събития, където над 3000 души са убити или изгорени живи.

На 4 май Хасан паша пристига в Брацигово от Еледжик, а на 5 май се присъединява и Рашид паша от Пловдив. След силен артилерийски обстрел, на 7 май Брацигово пада.

За потушаване на въстанието в Ново Село и Кръвеник се включват войски от Плевен, Никопол и Русе. Войниците са мотивирани с пари.

В Сливенски окръг четата на Стоил войвода е атакувана от 6 роти низам и 500 души редиф.

Турските войски заличават и населението в  селата Бояджик и Ямболско.

Основните фактори за неуспеха на Априлското въстание, според историците са : 

1. Бързото обявяване на въстанието, 
2. Готовността на османските власти за потенциално въстание след Старозагорския опит и след Босненско-Херцеговинското въстание, 
3. Неадекватното снабдяване с оръжие и не на последно място 
4. Неопитността на водачите на бунта, тяхната несъгласуваност и
5. Липсата на международна подкрепа,
   
   които обясняват бързия и кървав край на въстанието.
   
   
   Ботевата чета – Подвигът на родолюбците
   

Ботевата чета е следена още на територията на Румъния, като дори османските власти са имали описание на войводата.

Затова и военните им части са били в готовност.

При слизането в Козлодуй на 17 май, чрез телеграма е заповядано да се отправят части от Видин и Русе.

През Русе с кораб са прехвърлени и войски от Шумен.

На 25 май в Лом пристига и Фазлъ паша. Общата численост е около 2 дивизии срещу 200 четници.

Въстанието предизвиква паника сред управниците на Турция, които мобилизират огромни войски, включително части от Мала Азия и Африка.

От 95 въстанали села и градчета, в участието във въстанието са включени едва около 10 000 мъже, които са въоръжени с огнестрелно оръжие

.След потушаването на въстанието последвт масови репресии, известни като “априлските зверства”

Важно е да се отбележи, че Априлското въстание е изцяло българско начинание, като подготовката и начинът му на провеждане не са били подкрепени от нито една външна сила.

Според исторически данни жертвите от турската армия са около 70 000 души, седем пъти повече от въстаниците.

Още преди приключването на въстанието, руският консул в Одрин, Алексей Церетелев, оценява, че са разрушени около 200 села, с общо население над 75 000 души.

Според археолога Николай Овчаров, загиналите са повече от 30 000 души.

Новините за жестокостите достигат до Европа, където предизвикват  вълна от възмущение и съпричастност.

Провалът, който промени хода на историята: Анализ на Априлското въстание.

Жестокото потушаване на въстанието и ужасите, които последват, изпращат “шоков сигнал” до Европа и пораждат условията за  провеждането на Цариградската конференция.

Решенията, взети на тази конференция, представляват първото международно признание на правото на българите да имат своя собствена държава, базирана върху техните етнически граници, които вече са били  очертани, чрез борбата за църковна независимост, подкрепена от всички Велики сили.

Следователно, въпреки че Априлското въстание се оказва военен провал, то довежда до най-големия политически успех на българската нация до този момент.

Отказът на османското правителство да приложи решенията на Цариградската конференция влошава отношенията и довежда до обявяването на Руско-турската война, след която България се освобождава.

Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България, то значително повлиява на световното мнение за проблемите на България и се оказва ключово за разрешаването им по време на Руско-турската война.

Заключение

Вместо заключение, отново подчертаваме , че Априлското въстание остава в историята ни, като символ на българската борба за свобода и независимост.

То е пример за несломимия дух на българския народ и тяхната готовност да се жертват за своята родина. 

Въпреки неуспехите си, или точно заради тях, Априлското въстание обръща погледа на международните велики сили към България, в защита на борбата за свобода и правосъдие за нашия народ.

Това международно внимание допринася за създаването на условия за Руско-турската война от 1877-1878 година, която в крайна сметка доведе до освобождението на България.

Въстанието е важен урок за цената на свободата и необходимостта от единство и решимост в борбата за справедливост.

*** Изображението е колаж от следните снимки:

1. Картина: „Първата пушка“, худ. Веселин Стайков

2. Камък, поставен на лобното място на Христо Ботев

3. Знамето на въстаниците от Горна Оряховица с лозунга „Свобода или смьрть“

4. Паметник с изписан текста на „Кървавото писмо“ на Каблешков