Историята на Смелостта: Априлското въстание в Сърцата на Българите – 1 част

Днес, родолюбци от  Панагюрище, Копривщица, Курило и Клисура подготвиха една незабравима историческа възстановка в чест на 148 годишнината от избухването на Априлското през 1876 година, като възкресиха епичните моменти от историята

Каква би била съдбата на България, ако не беше имало Априлско въстание?

Априлското въстание през 1876 година играе значима роля в историята на България. 

Но каква би била съдбата на тази страна, ако въстанието не беше се случило? 

Този въпрос води до множество размишления и анализи на потенциалните сценарии за развитие на събитията.

Преди всичко, трябва да се отбележи, че Априлското въстание представлява своеобразен връх в процеса на борбата за освобождение на България от османско владичество. 

Въпреки че въстанието само по себе си завършва с неуспех, то води до събуждане на световното внимание към българската кауза и предизвиква международни реакции, включително Руско-турската война от 1877-1878 година, която в крайна сметка води до освобождението на България.

Без Априлското въстание, вероятността за международна намеса и подкрепа за българската кауза би била значително по-ниска. 

Това означава, че България можеше да остане под османско владичество за по-дълъг период от време, с всички тежести и ограничения, които това носи със себе си.

От друга страна, е възможно и по-различен сценарий. 

Без въстание, българската нация би могла да продължи да се организира и да работи за своята свобода по други методи – политически, културни и икономически. 

Въпреки, че този процес вероятно щеше да отнеме повече време и би бил по-мирен, резултатът можеше да бъде или да не бъде същият, но ми се ще да вярваме, че народът ни се е пробудил и осъзнал необходимостта от свобода  – освобождение на България от османско владичество.

Независимо от сценария, едно е сигурно – историята на България щеше да бъде съвсем различна без Априлското въстание.

То се явява като катализатор за промените в страната и оставя неделима следа в историческата съдба на българския народ.

Но нека да обърнем поглед към историята ни.

Априлското въстание: Стремеж за свобода

На 20 април (по стар стил) през 1876 г. започва Априлското въстание – едно от най-трагичните, но и най-важни събития в нашата история.

То е един от най-смелите и решителни моменти в борбата за национално освобождение на българския народ.

Въпреки, че е било жестоко потушено, то оставя незабравими следи в сърцата на българите и привлича вниманието на международната общност към каузата ни за свобода.

Предистория и причини за възникване на въстанието

Под османско владичество в продължение на пет века, българите живеят в тежки социални и икономически условия.

Религиозното и културно потисничество, както и несправедливите данъци, са сред основните причини, които подтикват народа ни към въстание.

Възродителното движение, което се развива през 19-ти век, също допринася за нарастващото национално съзнание и желание за независимост.

През 1876 година, на 20-ти април, в град Копривщица, започва Априлското въстание, което е едно от ключовите събития в българската история.

Организирано от Българския революционен централен комитет, това масово въоръжено въстание е опит за народно освобождение от османското владичество.

Въстаниците, въоръжени предимно с ловни пушки и старинни оръжия, се изправят срещу значително по-добре въоръжената и обучена османска армия.

Въпреки героичната си съпротива, въстаниците са победени от численото превъзходство и военна мощ на Османската империя

Както вече казахме, въпреки че въстанието не постига военен успех, то има голямо значение за българското национално освободително движение.

 И се издига  като символ на българската борба за свобода и независимост.

Какви са международните последици от провала на Априлското въстание?

Заради неуспеха си,  Априлското въстание привлича вниманието на Западна Европа и Русия към българската кауза, като подчертава необходимостта от политически промени и освобождение от османско владичество.

Въстанието е планирано и подготвено в много кратък период от време, което обяснява някои от неуспехите му.

Решението за въстание е взето от малък кръг активисти, без подкрепата на външни сили.

Въпреки преговорите за внос на оръжие от Русия, те са блокирани от руското правителство, което не желае да подкрепи самостоятелното въстание на българите.

Подготовката за въстание е била сериозна единствено в някои окръзи, но информацията за нея се разпространява из цялата страна, и османските власти биват информирани за намеренията на българите.

Жандармерийски отделения са изпратени от Пазарджик в Копривщица и Панагюрище с цел да арестуват подстрекателите на „мирната рая“.

През следобеда на същия ден, съобразно решението от Оборище за избягване на провал, Георги Бенковски преждевременно обявява началото на българското въстание.

Това избързване с десетина дни изненадва комитетите и оказва негативно въздействие върху цялата революционна акция, но е наложено от обстоятелствата.

Предателството заплашва с провал добре организираната структура и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия.

Въстанието в IV окръг води до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, бърза мобилизация на нередовни турски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.

Писмо написано от Георги Бенковски, което е свързано с Априлското въстание е открито сред необработените материали, събирани в продължение на много години в Регионалния исторически музей в гр. Шумен

Двадесетина думи, писани набързо от ръката на един велик мъж, апостол на Българската национална революция, водачът на легендарната Хвърковата чета Георги Бенковски :


“Братия,

Нуждата ни застави преждевременно да въстанем. Да Ви разправям сега за нея няма нужда, но и Вий колкото се може побързайте, щото да стане въстанието всеобщо.

Панагюрище Ваш съмишленик

22 Април 1876 г. Г. Бенковски “

Писмото е написано върху листче хартия с размери 103/166 мм, откъснато от тефтер.

Няма никаква информация за приносителя и времето на постъпване във фондовете на музея в Шумен.

Кърваво ли е “кървавото писмо” на Тодор Каблешков?

Под звън на черковните камбани и гърмежа на пушките, Каблешков изпраща от Копривщица знаменитото си „Кърваво писмо“ за Георги Бенковски в Панагюрище, което е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа.

Точно преди Панагюрище, конят на приносителя на кървавото писмо издъхва от претоварването

В сайта за фамилиата Каблешкови, (https://kableshkovi.com/) пише:

“Най-напред това название( Кърваво писмо) се налага от авторът на „Записки по българските въстания“ – Захари Стоянов.

Той казва, че писмото било „подписано с кръв“. Това описание, обаче, следва да се приеме условно.

Писмото не е било подписано с кръв, а на него имало кръст, нарисуван с кръв.

Турците, обаче, се възползвали и разпространили по дипломатическите канали, че българските въстаници пишат писмата си с кръвта на убитите от тях заптиета, от която си правели „канлъ мюрекеп“ (кърваво мастило).

На „Кървавото писмо“, написано от Каблешков за Панагюрище (и всички останали подобни писма) има кръст, изписан с кръв, която обикновено е от пръста на пишещия писмото. Т.е. Каблешков си боднал пръста и със собствената си кръв нарисувал кръст.

За това свидетелстват и очевидци, сред които генерал Димитър Илиев Кацаров, който участвал в освещаване на знамената в Копривщица и бил член на комитета.”

В други исторически източници пише, че накрая на писмото Каблешков рисува християнски кръст с кръвта на мюдюрина, който е убил преди малко.

Счита се , че оригиналът на писмото е загубен понеже Захари Стоянов отбелязва, че е взет от турците при убийството на Георги Бенковски, тъй като бил в „чантата му“.


( Продължение към втора част, вижте тук: https://booklifestore.com/istoria-na-smelosta-aprilskoto-vastanie-2/)

*** Изображението е колаж от следните снимки:

1. Паметникът „Камбана“ край село Петрич – изграден в знак на почит към загиналите 172-ма жители на селото при погрома на Априлското въстание през 1876 г.
2. Бойно знаме на въстаниците от Априлското въстание. Предполага се, че е принадлежало на въстаническа чета от района на Панагюрище – Четвърти революционен окръг.
3. Призивното писмо за възстание на Георги бинковски и атрибутите за свещената клетва, съхранявани в РИМ Шумен

Картина – Хвърковатата чета на Бенковски – автор: Петър Морозов