Днес е един от най-забележителните празници в нашия календар – Св. Константин и Елена.
Това е ден, в който се преплитат древен езически ритуал към огнените божества и почит към най-светлите личности на християнството.
Народът ни се прекланя както на древните богове, така и на християнските светци.
Защо Св. Константин и Елена Са Важни за Християнската Вяра?
Почитаме Константин Велики, най-значимият император в историята на православната вяра, и неговата майка Елена заради техния значителен принос към християнската вяра и история.
Св. Константин Велики е първият римски император, който легализира християнството и издава Миланския едикт през 313 г., с който прекратява преследването на християните.
Майка му, Св. Елена, е известна с откриването на Светия кръст, на който е бил разпнат Исус Христос.
Тяхната вяра и дела са оставили траен отпечатък върху християнството и са пример за духовна сила и преданост.
Празнуваме тяхната памет, за да отбележим тяхното наследство и да почерпим вдъхновение от тяхната вяра и принос.
На този ден, хората посещават църкви и манастири, оставят дарове на иконите им за здраве и благоденствие.
Какви Традиции Спазваме на Св. Константин и Елена?
Навсякъде в България празникът се отбелязва, но има едно кътче – Странджа планина, където празникът е по-различен.
Там, сред величествените гори, се усеща духът на древните времена.
Празникът е свързан със слънцето и летния огън, с езическото преклонение пред небесната светлина.
Може би това е стар спомен от предците ни – жреци и шамани, които са знаели как да общуват с небесата, да прекрачват границата на световете, да се издигат до божествата, измолвайки милост, закрила и плодородие.
Или може би това са отзвуци от Дионисиевите мистерии, празнуващи новото раждане на природата и света.
Екстазът на нестинарите, танцуващи върху огън, магиите, пророчествата и магичните лекувания наистина напомнят за тези мистерии.
Св. Константин се е превърнал в символ на някогашно слънчево божество.
Може би това е защото църковният празник съвпада по време с древен слънчев култ по нашите земи.
А може би защото иконата му е опазвала хората и домовете им с вълшебна сила срещу пожари и битки.
Легендите са много и разнообразни, идват от далечни времена, смесват се и се наслагват, извайвайки чудния образ на нашия празник.
В една от тях, Константин е красив младеж, който единствен не се поколебава да влезе в огъня заради Бога и затова той го избира за свой помощник на земята.
Задачата му е да накара всеки грешник да играе върху огнена жарава.
В друга легенда, първата нестинарка се появява, за да изкупи греховете на затвореното село Българи, където хората се женили помежду си, близки роднини, а белезите по децата показали колко грешно било това.
От край време се знае, че огънят има вълшебната сила да пречиства всичко минало през него – не само предмети, но и души.
Така, на празника на Св. Константин и Елена, хората се събират около огъня, наблюдават нестинарите, които боси влизат в жаравата, държат иконите на светците и в състояние на транс изричат пророчества.
Това е време на обновление, на свързване с древните традиции и на търсене на благословия и закрила за бъдещето.
Нестинарите – Огнени Ритуали и Светлина
А сега ми позволи да те въведа в магическия свят на нестинарите – хората, които сякаш танцуват върху самото слънце.
Представи си кръг от светеща жарава, около която в странен, ритуален танц пристъпят жени, понякога и мъже.
Те сякаш са неземни жрици на огнено божество или невести на слънчевия огън, които притежават мистичната дарба да танцуват боси върху нажежените въглени.
Нестинарството се смята за Божия дарба.
В състояние на транс, нестинарите предсказват бъдещето, вещаят дали предстоят радостни и сити дни или болести, скъпотия и глад.
Загледани в отвъдното царство на слънцето, те твърдят, че получават виденията си свише.
В този момент, казват те, „не чуват и не виждат“, но само усещат.
Като истински магьосници, нестинарките не само носят и предават знание, но и очистват и предпазват мястото и хората от злини, изкупвайки греховете на общността.
Главният нестинар получава това звание по наследство.
Само той има силата да предаде на другите нестинари магията и вдъхновението, които носи в себе си.
Неговата къща е свята – там е параклисът с икони на Света Богородица с Младенеца на ръце и на светите цар Константин и царица Елена.
Тези икони той прекадява пред насъбралите се нестинари още с настъпването на месец Май, предавайки им силата на светците.
Задължителен за обредното посвещаване на нестинарите е постът. Те не пият алкохол и се въздържат от всяка лоша мисъл или действие, като се подготвят духовно и физически за свещенодействието.
Особено място в празника заема нестинарският, „светият“ тъпан.
Той се пази в черквата при иконата на св. Константин през цялата година.
Тъпанът е по-стар от вековете, предаван от поколение на поколение още от митичните дни на началото на свещената човешка история.
Някои вярват, че ни е завещан направо от предците ни шамани, пазещи древното знание и сила.
Заключение
Представи си това вълшебство – нощта, огънят, ритъмът на тъпана, мистичните фигури, които танцуват боси върху жаравата.
Всичко това е като омагьосан сън, в който се преплитат древни вярвания и християнски легенди, създавайки неповторимото усещане за свързаност с нещо по-голямо и по-силно от нас самите.
Нестинарството е не просто традиция, а жива магия, която продължава да ни напомня за връзката ни с миналото и силата на вярата.
