( Продължение от част 1)
https://booklifestore.com/how-childrens-illnesses-are-related-to-parents-emotions-1/
Родителският респект е нещо повече от просто израз на любов и грижа – той е ключов фактор за създаване на позитивна и подкрепяща среда за растеж и развитие на детето.
Чрез признаване на неговите усилия, постижения и индивидуални качества, родителите могат да подпомогнат усещането на детето за стойност и значимост.
Вижте продължението на ценните съвети и практически стратегии за изграждане на по-близки и пълноценни връзки с вашето дете на руският психотерапевт Лидия Адамцова , споделени блога и „Привет, Родитель!“ в канала https://dzen.ru/
( Превода от руски език е авторски текст на издателството и е публикуван с наклонен шрифт в тази статия)
Всяко физическо заболяване има своите психологически корени.
“Психосоматиката е най-силно изразена при децата.
Децата реагират на негатив и стрес по-скоро психосоматично, т.е. детските болести винаги имат психологически или емоционални корени.
Тялото и душата са скачени съдове, болестите също са свързани и това трябва да се има предвид при лечението им.”
Научно е доказано, че нашите вътрешни преживявания, проблеми и чувства водят до физически заболявания.
Такива връзки се осъзнават от векове, тъй като физическите болки не се появяват и не протичат във вакуум, а съществуват само у човека.
В основата на психосоматичните заболявания, стои не стресът и конфликтите сами по себе си, а начинът, по който човек реагира на тях.
“Проблемът е да разберем какви емоции стоят зад детските болести.
И защо малките деца страдат от толкова сериозни заболявания като рак, диабет, алергии и много други, които трудно могат да се обяснят с натрупан стрес или лош начин на живот?
В крайна сметка те не пушат, уж не са били изложени на стрес, не са дишали толкова замърсен въздух, не са яли нездравословна храна, може би дори не е имало подобно заболяване в семейството…”
Как възниква заболяването?
“Всяка болест, която се проявява на физическо ниво, е предшествана от емоционален стрес, който не възниква тук и сега, а е стар стрес, свързан с емоции, преживени преди няколко поколения.
И сегашният (нашият) стрес, може би дори не толкова силен, е „последната капка“, чрез която тежестта на даден орган в комбинация с външни обстоятелства вече ще се прояви като болест.
Дългосрочната неспособност за решаване на психологически проблеми в семейството води до увеличаване на соматичните заболявания, все повече и повече с всяко поколение.
Това са различни алергии, астма, затлъстяване, рак, детски диабет, отслабен имунитет, увеличаване на детските неврози и депресии, аутизъм…
Много от тези заболявания не са били познати преди няколко поколения.”
Как болестта намира детето?
“Мъдрата природа е устроена по такъв начин, че вашето, да речем, 5-годишно дете ще възприеме опита на всички 5-годишни деца във вашата линия от поколения, а не само на вашето.
Ако вашата 8-годишна дъщеря започне да страда от безпокойство, страх или болки в стомаха, тогава тя може да резонира с вътрешното аз на 8-годишния родител.
Всяка травма, всяка болка, която вие или вашите родители сте изпитали като деца, може да изплува отново на повърхността, докато сегашното ви дете достигне тази възраст.
Децата отразяват това, което сте забравили, потиснали, не сте искали да признаете, от което сте се страхували.
Единственият начин е да си спомните и да преодолеете старите си страхове, мъка и гняв, скрити във вас.
Ние не живеем изолиран живот, живеем във верига от истории, преживявания, съдби с много сурови емоции на нашите родители, баби, дядовци, прадядовци…
Ако видя ядосани, агресивни, крещящи хора, виждам в тях деца, които са страдали и изпитвали подобни емоции в детството си и знам, че ще страдат и техните деца, които ще трябва да се борят в живота си с това, с което са се борили и техните родители .”
Наследяват ли се болестите или емоциите?
За много заболявания специалистите винаги питат:
„Някой в семейството имал ли е това заболяване?“ ,
защото е важно да разберат какви емоции са изпитвали членовете на семейството и дали болестта не е в резултат на това.
Погледа ми към здравословните проблеми на децата се промени заради моя рак, на фона на който трябваше да се сблъскам с много непознати за мен емоции.
Бях послушно дете, но тогава „видях“ много потиснат гняв и имах възможността да разпозная „притоците“ му, течащи към мен..
Никаква емоция не се губи
Всяка емоция има свой собствен “склад”, където постепенно се натрупва, където се изтласква и постепенно се запълва.
Известно е, че стресът засяга бъбреците и пикочните пътища, гневът навлиза в храносмилателния тракт, а тъгата намира своето място в белите дробове близо до сърцето.
Може да мислите, че гневът, който изпитвате, не е заплашителен и ще се разтвори във въздуха.
Всяка емоция, както положителна, така и отрицателна, има свой собствен биохимичен модел и оставя биохимична следа в човешкото тяло.
Гневът, натрупан цял живот, ви кара да се чувствате неудобно на стари години и го предавате на децата, внуците си и биохимичната му следа продължава.”
Какво трябва да направят родителите?
Мозъкът на детето не е в състояние да обработи количеството, на силата на такива многопластови емоции.
И децата не знаят какво да правят с тези емоции. Те са нервни, непокорни, агресивни, предизвикателни, може би дори тъжни и депресирани.
Последствията могат да включват неподходящо и трудно за контролиране поведение, както и проблеми с концентрацията, нарушения в обучението или болести, наранявания и злополуки при деца.
Време е да се почистят „складовете” на стари емоции и родителите могат да направят това първи.
Започнете, като приемете това, което са преживели в детството:
„Да, беше лошо, беше трудно за майките и татковците, бабите и дядовците. Те не можеха да се справят с това, не можеха да ни дадат това, от което се нуждаем, ние страдахме.Страдаха и те!“
Приемете го и простете!
Приемането означава спиране на обвиняването и критикуването.
Приемането спира потока от трудни емоции.
Благодарете им!
Защото да сте тук и сега, да имате задача за решаване, преди всичко е трябвало да има създадена история с гняв, повод, причина и следствие!
Никой не знае как и кога започнало това: кой е пострадал повече, кой има причина да действа така, кой и как е бил възпитаван и защо са постъпвали с нас така, че да трупаме гняв в душата си.
Осъзнаваме само, че сме на своето място, време и имаме сили да сложим край на това, в името на нашите деца.
И ако си мислите, че като си кажете „Няма да направя това, което направиха родителите ми“ е достатъчно, трябва да знаете, че това често не работи.
Формулата „Ще го направя по-добре“ работи по-добре, което само по себе си означава приемане на това, което е било.
И нови действия! “
Съвременни и осъзнати!
Пазете душата на вашето ангелче!”
Заключение
След тези думи на Лидия Адамцова, (руски психотерапевт), сякаш няма какво да добавим, а само да припомним, че връзката между емоциите на родителите и здравето на техните деца е сложна и много важна.
Последният етап преди трансформацията ни като любящи родители е не само да приемем грешките във възпитанието ни от миналото, и не само да простим и благодарим на роднините си за това, но и да проявим желание и воля да се променим.
Ще си кажете: “То е лесно да се дават съвети! Но как?”
Някои от най-големите ви стресови фактори могат действително да дойдат от вашите заучени модели да “съхранявате” емоциите си само за себе си.
Факт е, че ние родителите играем ключова роля в формирането на емоционалното и физическото здраве на своите деца, и наистина е от първостепенно значение да отделяме повече внимание на техните емоционални нужди .
Само като разберем и уважим тази връзка можем да създадем по-здраво и щастливо бъдеще за нашите деца.
(Вижте началото – към част 1)
https://booklifestore.com/how-childrens-illnesses-are-related-to-parents-emotions-1/
