Родителският гняв може да има дълбоко влияние върху физическото и емоционалното благополучие на детето.
Важно е да разберем, че когато родители, когато изразяваме гняв или други негативни емоции пред децата си, това може да доведе до сериозни последици, включително и физическа болка.
Вижте какво споделя Лидия Адамцова, психотерапевт в блога си “Привет, Родитель! “ в канала https://dzen.ru/:
( Превода от руски език е авторски текст на издателството и е публикуван с наклонен шрифт в тази статия)
Родителският гняв причинява физическа болка на детето.
Родителският гняв причинява физическа болка на детето.
Но ние не виждаме това.
В „възпитателни“ ситуации, децата изпитват не само гнева на родителите си, но и в същото време емоции като страх, тъга, безпомощност, чувство за вина и несигурност, и трупат в себе си много “неизразен” детски гняв, в отговор.
Малко са децата, които реагират светкавично и изразяват гнева си с плач, инат или с разправия. В повечето случаи родителският авторитет ги респектира.
Всяко дете има свой характер, а може и да има наследствена предразположеност към подобно поведение, но в повечето случаи потиска емоцията в себе си.
Много съзнателни родители днес вече разбират последствията от емоционално неконтролираното поведение във възпитанието към децата си и се коригират.
Но не всички.
Децата наследяват емоциите на своите родители.
Подсъзнателно усещат нещо непривично и непонятно, което се отразява на тяхното поведение и преживявания.
И това се отразява не само на тяхната психика, но и на физическото състояние, причинено от редовните крясъци и гневните изблици на родителите им.
В резултат, децата заекват, имат тикове, страхуват се, тъжни са, дебели, апатични или агресивни…
Изпитаният от детето страх активира режима на стрес с инстинктивни начини на реагиране.”
Научно е доказано, че при напрежение, нашето тяло отделя редица стресови хормони – кортизолът, адреналина, норадреналинът, които имат пряко влияние върху нашето здраве и поведение. Тези стресови хормони са изключително важни за нашата способност да се справяме с предизвикателствата, които животът ни поставя.
“Нашите родители, баби, дядовци и прадядовци също са изпитали тези инстинкти, които мъдрата природа е „снабдила“ всички ни и ни е предала техните сценарии за реакция.
Децата със силно развит боен инстинкт умеят да се защитават, могат да крещят, да се съпротивляват, да възразяват, да проявяват агресия в училище.
Тялото им е изпълнено с негативни емоции заедно с емоционалната “химия” от стресови хормони.
Децата със силен инстинкт за бягство или замръзване потискат цялата енергия на гнева.”
Продължителното безпокойство е не само психологическо предизвикателство, но и фактор, който може значително да навреди на физическото здраве и да доведе до сериозен дисбаланс. Когато тялото е изложено на високи нива на напрежение за дълги периоди от време, стресовите хормони могат да предизвикат различни здравословни проблеми.
И така, какво прави сдържаният гняв с тялото на детето?
“Гневът е като бясно куче, затворено в клетка, която един ден кучето непременно ще разбие.
Изразените, но и потиснати емоции от родители, баби, дядовци и прабаби не изчезват.
Те се запечатват в клетъчната памет на човешкото тяло.
Количеството и силата на съхранените по този начин емоции подсъзнателно застрашават и здравето на децата от следващото поколение.
Това е важно знание, което все повече помага при решаването на детските болести, а също така достига до информираността на родителите.
Между психологията и медицината има сродна област – психосоматика, която поддържа холистичен поглед върху болестта и освен с лечението, работи с емоционалните травми, съпътстващи всеки от нас. “
Психосоматиката (от гръцки: psyche — душа, soma — тяло), включва взаимодействие между поведението (мисли, чувства, действия) и телесната болест.
Психосоматиката се занимава с влиянието на нашите емоции и страхове върху здравето ни.
Влиянието на психиката върху телесните функции е огромно.
Нека разгледаме подробно тези потенциални последици:
Продължителният стрес може да увеличи риска от сърдечни заболявания, хипертония и инсулт, като натоварва сърдечната дейност и повишава кръвното налягане;
Напрежението често води до проблеми като гастрит, язва и синдром на раздразнените черва, тъй като влияе върху храносмилателния процес и баланса на чревната флора;
Високите нива на безпокойство могат да влияят на метаболизма и да повишат желанието за консумация на висококалорични храни, водейки до увеличаване на теглото;
Напрежението може да предизвика или влоши състояния като акне, екзема и псориазис, тъй като влияе върху възпалителните процеси в организма;
Продължителното излагане на стрес може да намали способността на имунната система да се бори с инфекции, което води до често боледуване и забавено възстановяване.
Заключение:
Родителският респект е основен елемент във взаимоотношенията между родителите и техните деца.
Той включва уважение към автономията, мнението и границите на детето, както и осигуряване на подкрепа, внимание и любов от страна на родителите.
Родителският респект се изразява чрез отношение на внимание и разбиране към нуждите и желанията на детето, като се признава неговата индивидуалност и уникални качества.
Това включва приемане на детето такова, каквото е, и насърчаване на неговото самочувствие и самоуважение.
Освен това, родителският респект също така включва и зачитане на границите и правата на детето.
Това означава да се слуша внимателно мнението му, да се признава неговата автономност и да се уважават неговите лични предпочитания.
Важно е родителите да се стремят към изграждане на отношения, базирани на взаимно уважение и доверие, като се подкрепят и подтикват развитието на здрава самооценка и самостоятелност у детето.
Родителският респект е ключов фактор за създаване на позитивна и подкрепяща среда за растеж и развитие на детето.
(Продължение към част 2)
https://booklifestore.com/how-childrens-illnesses-are-related-to-parents-emotions-2/
