Скрити символи: Какво ни казва българската азбука?
Според някои източници, Княз Борис и двамата братя Кирил и Методий са от рода Дуло, затова князът е приел с широки обятия в страната ни посланниците на славянската писменост – учениците на Кирил и Методий.
Те искат да върнат писмеността на българските племена по света и успяват, въпреки гоненията.
Според други, княз Борис е поръчал на Кирил и Методий да “сътворят” нова съвременна азбука, която да обединява всички български племена и за да укрепи своята власт.
Трети изследователи на историята ни твърдят, че Българицата е създадена на територията на страната ни от българи за българи, (преработен вариант на Глаголицата) по нареждане на цар Симеон Велики, (който е българин), за нуждите на Българската държава.
Той е осъзнал, че българската църква може да засили влиянието си в славянските държави само чрез писмеността и книгите, написани на български език.
Прието е,( и така сме учили в часовете по История), че Българицата е създадена от Климент Охридски в Охридската школа,и е кръстена на учителят му Кирил, като Килрилица, но по вероятно е всички ученици на Кирил и Методий, намиращи се на територията на България да са се трудили върху нашата азбука. Доказано е , че графично е изменен вида и звуково са съкратени някои от глаголическите букви, (придържайки се към тракийската писменост), за да може новата азбука да се доближи максимално до азбуката за масова употреба на населението.
Факт е обаче, че Княз Борис строи над 10 000 църкви и манастири, за да приюти посланиците на писмеността ни и съхрани новите книги. По негово време всички книги са били преведени на Глаголица. За седем години са обучени 42 000 монаси и са написани над 250 000 книги.
Когато на Преславския събор император Борис поставя на трона втория си син Симеон и се отварят всичките 10 000 храма, които е построил, гърците са изгонени от нашите земи, а Симеон води 40-годишни войни, за да защити нашата култура.
С въвеждането на Българицата (Кирилицата) от цар Симеон Велики, и с превода на книгите и обученията на български език, започва “Златния век” на България.
Учениците на Кирил и Методий възстановяват древните писания от 1 век, още от времето на Христос.
Симеон Велики е бил мъдър владетел, който е знаел, че за владеенето на една държава, от изключително значение е тя да има собствена писменост, за да може християнско-църковното влияние да променя от основи мирогледа на населението.
Връзката с божественото
Нашата азбука е създадена с дълбоко уважение към божественото.
Всяка буква е израз на връзката ни с твореца и природата.
Тя ни напомня, че сме част от по-голямо цяло, че нашите думи и действия имат значение и сила.
Възстановяването и опазването на тази писменост е акт на почит към нашите предци и техните духовни устои.
Мисията на българите
Неговите думи звучат пророчески:
“За да отидете на небето трябва да знаете езика на ангелите. Ако не ви разбират, как ще ви пуснат там?
В бъдеще целият свят ще говори български. С
ловото, беседите да не се превеждат, другите народи ще научат български и ще ги четат в оригинал.
Българите са навсякъде по света и ще изпълнят това, което Бог иска от тях.”
Счита се, че днес по света живее население с български произход с над 400 милиона жители по целия свят, а неофициално с българска кръв са може би над милиард.
2. Българицата – Пазител на знанието
Българската азбука не е само средство за комуникация, тя е пазител на знанието и мъдростта на миналите векове.
В нейните форми и структури се крият дълбоки философски и духовни концепции, които ни свързват с корените на нашето културно наследство.
Всяка буква е символ, който разказва история за нашата връзка със света, природата и божественото.
3. Българската азбука – Тайнствата на буквите
Когато се вгледаме в буквите на нашата азбука, можем да усетим тяхната сила и енергия.
Те са създадени с мисъл и намерение, всяка извивка и линия носи скрит смисъл.
От древността до днес, тези символи са служили като мост между видимото и невидимото, между човека и божественото.
Разгадаването на тези послания ни дава достъп до мъдростта на предците ни и ни помага да разберем по-дълбоко нашето място във Вселената.
4. Българицата – глобалното признание на Католическият свят
На 30.12.1980 г. папа Йоан Павел II обявява Кирил и Методий за съпокровители на Европа, където Българицата получава глобалното признание на Католическият свят
. Социалистическа (комунистическа ) България е благодарна на папата за това, а азбуката ни поема през Запада към света, въпреки недоброжеланието на някои западни страни
След броени дни, на 13. 05,1981 г. терорист застрелва папата, за което неправомерно страната ни е обвинена в съучастие.
Чак през 2002 г. папата идва в България да оневини България и да я благослови.
5. Българската азбука – третата официална валута в ЕС
След систематичните усилия на Българското правителство (от 1990 г.) за влизане в Европейския съюз и НАТО, с подписването на Европейския договор на България на 25.04.2005 г. българската азбука е приета (след латинската и гръцката) като третата официална писменост в Европейския съюз.
В съответствие с Договора тя “изгрява” на кирилица върху евробанкнотите , напечатани от ЕЦБ.
Скритата заплаха и заличаване на самосъзнанието
Днес, във съвременните Интернет мрежи се популяризира Българска азбука с много не-български букви и по “сатанински” заострени краища, но трябва да знаете, че тя е вредна за България по много причини, една от които е, че според радиестезистите в България, има негативно енергийно излъчване, което носи беда не само на България но и на тези които я популяризират.
За тази коварна подмяна, тип „Троянски кон“ ни предупреждава Спас Мавров във видео – изявленията си в Ютуб, там, където е поканен да гостува.
Той е писател, езотерик, скулптор, преподавател, колобър и автор на книги, свързани с тракийската духовност и култура.
Заключение
Отговорни сме пред следващите ни поколения, никога да не забравяме важността на нашата азбука и символиката, която тя носи.
Всяка буква е малка частица от голямата картина на нашето културно и духовно наследство.
Съхранявайки и предавайки тези знания на следващите поколения, ние не само запазваме нашата идентичност, но и укрепваме връзката си с миналото, и носим ценността и в бъдещето.
