За мен Задушница е не просто традиционен празник, а момент от спомени и връзки с миналото.
Всяка година, когато настъпва този ден, се потапям в спомените за баба и дядо, за родителите ми, за роднините и починалите ми приятели, или по-точно за всички, които вече не са с нас, но остават живи в моята памет и сърце.
Спомням си как като дете, как не можех да повярвам, че има празник на мъртвите – Задушница.
Мама ми обясни, че името „Задушница” произлиза именно от значението на този ден – молим се „за душата” на починалите. И че, откакто се помни, нашата българската традиция включва прекадяване с тамян и преливане на гроба с вино и вода. Поставят се свежи цветя и се пали свещ. Раздава се варено жито, хляб и плодове на хората, за да си спомнят за умрелите.
С малки свещички и цветя, ние бяхме свързани с поколения от предци, чиито истории оживяваха в нашите разговори и споделени спомени.
По-късно разбрах, че Житото е символ на Възкресението, защото по думите на Св. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното е символ на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи символизира горящата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците.Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия. В сегашно време, вместо хляб се прибавят дребни сладки, бонбони и соленки и се раздават на бедните и нуждаещите се.
Така, че до ден днешен, на този ден семейството ми се събира в градското гробище, носещо цветя, свещи и спомени.
Споделяме си истории за нашите починали близки, тъгуваме и плачем заедно, споделяйки спомените си за тези, които вече не бяха с нас физически, но остават живи в нашите сърца.
Това е денят, когато се връщам към тях с мисли и чувства, споделям с тях моите радости и скръби. Светлината на свещите на гроба им пречупва тъмнината на моята загуба и ми напомня за връзката, която никога не може да бъде изгубена.
Този момент на общност и споделени спомени е нещо, което съм запазила и до днес.
Вече аз съм тази, която поднася почит на гробовете на своите близки, като се моля за тях. Това е време, когато чувствам, че съм по-близо до корените си, че съм свързана с душите им, чрез възпоминанията и любовта, която нося в сърцето си.
Но Задушница е повече от това – това е време, когато обществото се обединява в памет на всички, които вече не са с нас.
В тази единна светлина от свещи се отразяват хиляди истории, от всички епохи и времена. Това е време, когато се чувстваме свързани не само с тези, които познаваме, но и с безброй непознати, чиито имена са изчезнали, но чийто принос към света продължава да живее в нас.
Историята на Задушница е история на човешката общност, на сърцата, които се сближават в спомена за тези, които са напуснали този свят. Той ни напомня за важността на свързването с миналото, докато продължаваме напред. Задушница е „празникът“, който ни кара да се вгледаме в душите си и да отдадем дължимото на всички, които са оставили след себе си следа в нашите сърца.
Така че, на този Задушница, докато поднасям своите почити на моите обичани, ще си спомням за техните истории, ще ги чувствам близо до мен и ще продължа да ги нося в моето сърце, като част от моята собствена история.
На 9 март, Месопустна, първата голяма Задушница за тази година, се чувствам още по-силно свързана с моята вяра и с моите корени.
Чрез молитвата и поменът за починалите, аз продължавам да подхранвам връзката си с тях и да си спомням за техния живот. Те са неизменен пример на доброта и честност в моята собствена история.
Ще поднасям своите цветя и ще се моля за упокоението на техните души, като знам, че техният дух живее в мен и във всички, които ги помнят с обич и почит.
