Като дете, гледано в ранните си години от баба си, помня как тя ме водеше на “Баделема” (местност и квартал на гр.Асеновград, Пловдивска област) , заедно с другите баби и съседските деца, на някоя поляна , рано сутрин на Еньовден.
Усещах росата под босите си крака и наблюдавах изгрева на Слънцето. Беше магично усещане. После, заедно с нея беряхме билки, за чай “за зимата”.
Тя ми разказваше за силата на всяка билка, за магията на слънцето и водата.
Представях си сцената на “Змейовата сватба” и си мечтаех някога и аз да бъда “Еньова буля”, kакто тя е била в детството си.
Предаваше ми мъдростта и традициите на поколенията.
Тези моменти на мистичност, душевност и магия, ми създадоха трайни спомени и ме научиха на уважение и любов към природата, и на вярата в нейните лечебни сили.
Днес, въпреки че живеем в динамичен свят на технологии и иновации, тези традиции остават живи и значими.
Еньовден: Ден на магия и лечебна сила
Еньовден в с.Делчево е празник, истинско вълшебство и демонстрация на древните български мистични ритуали, които привличат все повече хора, търсещи здраве, щастие и благоденствие.
Те ни напомнят за връзката ни с природата, за нейната неизчерпаема мъдрост и сила.
Еньовден не е просто празник – това е време за възвръщане към корените, за зареждане с енергия и надежда.
А сега ще те отведа на едно вълшебно пътешествие в сърцето на българската традиция – обичаят Еньова буля. и Змейова сватба.
А после ще ти разкажа за вълшебниат фестивал в с. Делчово, свързан с Еньовден, който се чества всяка година
Еньова буля: Магията на един древен български обичай
Това е народен момински обичай, който се изпълнява на Еньовден в южните тракийски райони и сред тракийските преселници в Североизточна България, Добруджа, Бесарабия и Южна Русия.
Представи си следната сцена: поляната е изпълнена с песни и танци, докато млади моми и девойки обикалят селото и неговите околности, пеейки и играейки, с единствената цел да измолят здраве и плодородие.
Сред тях е и малката Еньова буля – основното обредно лице, което носи името на този магичен обичай.
Еньова буля е малко момиченце, облечено като булка с дълга риза, червена връхна дреха и венец от еньовче и други цветя.
Тя е забулена с червено було и държи в ръцете си стръкове зеленина.
Докато я гледаш, чувстваш как времето се връща назад и древните обичаи оживяват пред очите ти.
Момите я вдигат на раменете си и започват да обикалят селото, нивите, градините, кладенците и чешмите.
Те пеят песни за плодородие и здраве, докато Еньовата буля размахва зелените клонки, сякаш благославя всичко около себе си.
След обхождането момите отвеждат Еньовата буля в къщата, където е била приготвена.
Там те са оставили китки в бяло менче с мълчана вода под трендафил, за да ги “видят и погалят” звездите през нощта.
Еньовата буля изважда китките една по една, докато момите припяват и гадаят за здраве и бъдеща женитба. Този момент е изпълнен с вълшебство и надежда.
Обичаят завършва с измиване на лицата с мълчана вода и обличане на нови дрешки за Еньовата буля.
Всичко това се прави с много любов и грижа, за да се осигури благоденствие и здраве за всички.
Легендата за произхода на ритуала “Еньова буля”
Има и една тъжна, но красива легенда, която стои зад този обичай.
Според нея, в някаква далечна епоха, двама млади – Еньо и Стана – се влюбили толкова страстно, че не могли да живеят един без друг.
Но бащата на Стана не позволил те да се оженят, и в деня на сватбата й, тя се хвърлила в реката Тунджа.
Еньо не можел да преживее загубата и тежко заболял.
Неговата сестра, в опит да го утеши, направила чучело, което изглеждало като булка, и го занесла при него, твърдейки, че любимата му е жива.
Еньо повярвал и умрял щастлив.
Тази легенда и самият обичай Еньова буля ни напомнят за силата на любовта и вярата, за магията на традициите и обичаите, които продължават да живеят в нашите сърца и до днес.
Змейова сватба: Приказка за една вълшебна нощ
Имало едно време….
В едно китно и красиво село, сгушено в полите на величествения Южен Пирин, живеят хора от древни тракийски времена и всяка година правят обичаят „Змейова сватба“ (два пъти годишно – по време на Трифон Зарезан и на Еньовден).
Това е с. Делчево, в близост до гр. Гоце Делчев, където жителите му възстановяват ритуалите на традиционната делчевска сватба, с народни носии.
Днес, на 24 юни , те, заедно с целия български народ, празнуват празника на лечебната сила на природата и на билкарите – Еньовден с голяма радост и вяра в чудесата.
Добре е да се знае, че с Делчево и всяка година привлича гости от близо и далеч, включително гърци и македонци, за да станат свидетели на уникалните обичаи и традиции на местните хора.
Според легендата, селото е леговище на змей, който точно в този ден, когато деня и нощта се изравняват, излиза от пещерата си, за да си открадне красива девойка за жена.
Затова, селяните започват приготовленията за Еньовден седмици преди самия ден.
Къщите са украсени с цветя и зеленина, а жителите – пременени в най-красивите си народни носии.
Всички очакват с нетърпение най-вълнуващото събитие на годината: постановката „Змейова сватба“, в която участват самодейци от общината.
Настъпи ли навечерието на Еньовден и веселбата започва.
Младите жени танцуват, хорото се вие на поляната, когато изведнъж от гората се появява страшен змей.
Той е огромен и величествен, с люспеста кожа и огнени очи, но в същото време , притежава странна, привличаща сила.
Докато младите жени играят и пеят, змеят си харесва една от най-красивите танцьорки.
Тя е облечена в бяла рокля и носи венец от свежи цветя на главата си.
Без да се колебае, змеят се втурва напред, грабва момата и полетява с нея към планинските дебри.
Всички в селото замръзват от страх и изненада, но в същото време са пленени от магията на случващото се.
Далеч от хорските погледи, в планинските дебри, между змея и момата пламва любов, чиста и силна като планински поток.
Те прекарват незабравими мигове заедно и скоро на света се появява тяхното дете – малко и красиво, със силата на баща си и нежността на майка си.
Един ден, змеят и момата решават да се върнат в селото, за да покажат на всички своята любов и тяхното дете.
Когато пристигат, селяните ги посрещат с радост и възхищение.
Змеят се заклева да бъде покровител на населеното място и за благодарност от две чешми на мегдана бликват бяло и червено вино.
***
(Продължение – към част 2)
От мълчана вода до огнени спектакли: Празникът на Еньовден в полите на Пирин – 2 част
https://booklifestore.com/from-silent-water-to-fiery-spectacles-2
***
Прочетете още:
Магията на Еньовден: Билки, слънце, вода и ритуали
https://booklifestore.com/midsummer-magic-herbs-sun-water-and-rituals
Посетете нашия блог за още интересни статии:
