Ден на Психолога – Психологията в Служба на Човешкото Благополучие

На 4 април се отбелязва Професионалният български празник – Ден на Психолога.

Този ден е посветен на  признание и благодарност към професионалистите, които работят зад кулисите, за подпомагане на менталното здраве на хората по целия свят.

Този ден е повод за отбелязване на значението на Психологията, като наука и на работата на психолозите в различни области на живота.

Ето кратка статистика:

1. 36% от българите имат негативно отношение към хората с психични проблеми, което е значително по-високо от средния процент за Европа, който е 21%. 

Този факт ни поставя в челната тройка по неглижиране, дискриминация и безразличие. 

Тенденцията е, че с възрастта процентът на хората с негативно отношение намалява постепенно.

2. Депресията в България е втората най-честа причина за нетрудоспособност. 

Нелекуваните психични отклонения имат сериозни последици върху качеството на живот, самочувствието и усещането за щастие на българите.

3. Следващите данни сочат, че паническите разстройства и тревожно-депресивните състояния стават все по-чести, отбелязвайки тенденция, че трудните времена, в които живеем, се отразяват пряко върху психичното здраве. 

Затова е от съществено значение да има стратегии и програми за повишаване на психичното здраве от страна на държавата, съвместно с участието на множество организации и специалисти. 

Не случайно психологията е сред най-желаните специалности в университетите в продължение на години.

Какво е психолог?

Психолозите играят ключова роля в обществото, като помагат на хората да разберат себе си, своите отношения и проблемите, които срещат в живота си. 

Те предоставят ценни инструменти и стратегии за преодоляване на стреса, тревогата, депресията и други психологически проблеми.

Също така, те помагат на хората да открият своите сили и потенциал за растеж и развитие.

Ден на Българският психолог – професионален празник

Този ден не само отбелязва значението на работата на психолозите, но и ни напомня за важността на грижата за  менталното ни здраве и за подкрепата, която можем да осигурим на онези, които се нуждаят от нея. 

Това е денят, в който можем да се вдъхновим от приноса на психологията към нашето общество и да се задълбочим в разбирателството за себе си и за другите.

Кога възниква празника?

Денят на специалистите по психично здраве се празнува от 1995 г. насам

За Историята на празника четем в сайта на Дружеството на психолозите в България, а именно:

“На 4 април 1992 г. група студенти II курс – психология се събират на парти. Късно през нощта компанията решава да нарече този ден „Професионален празник на психолозите”. Идеята намира подкрепа и от други колеги.

През следващите години групата празнува този ден в камерен състав до 1995 г., когато се организира честване в ресторант „Яйцето” на Софийския университет със около 150 души – студенти и преподаватели. 

Интересът към инициативата прогресивно нараства, излиза от рамките на купона и достига до създаването на „Сдружение на младите психолози в България”, което носи името „4-ти Април”.

Психологията от древността

Историята на Психологията започва дълбоко в миналото, с различни философски и научни традиции, които се опитват да разберат човешката психика. От древните времена, през анимистичните вярвания в независимата душа, до различни научни концепции, психологията е претърпяла множество етапи на развитие.

Философски учения като анимизъм и атомизъм са сред първите опити за обяснение на човешката психика. Докато анимизмът вярва, че душата е независима от тялото и може да управлява всички предмети, атомистите възприемат света като съвкупност от неделими частици, включително и атомите на душата.

С течение на времето, философските концепции еволюират и се превръщат в научни теории. Основоположници като Аристотел, Лок и други обогатяват нашето разбиране за психическите процеси, а механистическото учение и емпиризмът внасят нови перспективи за изучаване на човешката психика.

Най-накрая, с появата на термина „Психология“ през XVII и XVIII век, започва интензивното изследване и развитие на областта. 

Големите идеи на Гьокел, Волф и други философи, които поставят основата, върху която се гради съвременната психология, като се преследват въпроси за разбиране на психическите процеси, механизми на учене и поведение променят пътя за развитие на Психологията..

Така историята на психологията ни показва, че човешкият интерес към разбирането на себе си е присъщ от дълги времена и продължава да се развива и преуспява във всяка нова епоха.

Съвременна психология

Съвременната психология е продукт на множество вълнуващи разработки и прогресивни идеи, които се развиват през последните десетилетия. 

От създаването на първата психологическа лаборатория през 1879 г. от Вилхелм Вунд в Германия, до разработването на новаторски техники и методи за изследване на ума, съвременната психология продължава да привлича вниманието и интереса на учени и обществото.

През 19-ти век, работата на Уилям Джеймс, Херман Ебингхаус и Иван Павлов допринася за утвърждаването на психологията като научна дисциплина, като се фокусират върху въпроси като паметта, ученето и поведението.

 В същото време, работата на Зигмунд Фройд отваря врати към нови разбирания за психиката, представяйки теории за психоанализата и неосъзнатите стремежи.

През 20-ти и 21-ви век, съвременната психология се развива с неуморна иновация и изследвания. От бихевиоризма и гещалтпсихологията до хуманистичната психология и когнитивния подход, разнообразието от теории и методи за изследване на човешкия ум е изключително обширно. 

Научните изследвания в областта на невронауките и психологията на мозъка допринасят за по-добро разбиране на връзката между мозъчните процеси и поведението. 

Съвременната психология непрекъснато се развива, откривайки нови аспекти на човешката психика и разширявайки границите на нашето разбиране за ума. 

С новаторски технологии и многобройни изследвания, тя продължава да играе ключова роля в развитието на нашето общество и благополучието на човешкия вид.

Класификация на психологията по публикувана информация от  Уикипедия. 

“Психологията може условно да се раздели на два относително самостоятелно развиващи се направления на научните изследвания – фундаментален и приложен.

Фундаментален дял

Резултатите от изследванията на фундаменталната психология имат общо значение за разбирането и обяснението на поведението на хора и животни. Те се разделят на  Биологична психология, Възрастова психология, Генетическа психология, Диференциална психология, Зоопсихология и сравнителна психология, Когнитивна психология, Психология на личността, Психопатология, Социална психология и Сравнителна психология

Приложен дял

Приложният дял на психологията се занимава с изследвания в различни сфери на човешката дейност и най-вече в професионалните сфери, а именно: Патопсихология, Военна психология, Медицинска психология, Инженерна психология, Клинична психология, Консултативна психология, Педагогическа психология, Психология на дейността, Икономическа психология, Психодиагностика, Спортна психология и Трудова психология”

Заключение

Психолозите играят ключова роля в обществото, като помагат на хората да разберат себе си, своите отношения и проблемите, които срещат в живота си. 

Те предоставят ценни инструменти и стратегии за преодоляване на стреса, тревогата, депресията и други психологически проблеми. Също така, те помагат на хората да открият своите сили и потенциал за растеж и развитие.

Днешният празник – Ден на Психолога не само отбелязва значението на работата на психолозите, но и ни напомня за важността на грижата за своето ментално здраве и за подкрепата, която можем да осигурим на онези, които се нуждаят от нея. 

Това е денят, в който можем да се вдъхновим от приноса на психолозите към нашето общество и да се задълбочим в разбирателството за себе си и за другите.

И така, на  4 април, нека използваме възможността да благодарим на психолозите за техния непрекъснат труд и принос към нашето благополучие, и да се ангажираме със зачитане, уважение и подкрепа към тяхната работа.

 Нека се стремим към по-добро разбиране на себе си и към създаване на по-подкрепящо и емпатично общество.