Цветница, с празничния си блясък и вълнуващи обичаи, е един от най-очакваните пролетни празници в православния календар. Той се отбелязва в неделята след Лазаровден и е предшественик на Великден, събитие от голямо значение за християните, което се случва в навечерието на Страстната седмица,
Този празник се отбелязва в неделята, седмица преди Великден.
В България, Цветница също е известна като Връбница или Цветна неделя, денят се почита не само като християнски празник, посветен на влизането на Иисус Христос в Йерусалим, но и като важен народен празник
В този ден молитвите се отправят към Божия син с надеждата да не се дава никому кръст, по-голям от този, който може да носи
Той е и един от най-популярните именни дни за хората, чиито имена са свързани с цветята и дърветата.
Днес празнуват именните си дни хората , носещи имената: Аглика, Божура, Вероника, Виола, Виолета, Върба(н), Върбинка, Гергин(а), Гроздена, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Дилян(а), Детелина, Елица, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Иглена, Иглика, Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, Китка, Латин(ка), Лилия, Лиляна, Лила, Лили, Лоза, Люлина, Магнолия, Малин(а), Маргарит (а), Маргрет, Невен (а), Невян, Ненка, Орхидея, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Трендафил, Цено, Цвета, Цветелина, Цветан(ка), Цветелин(а), Цветомил(а), Цветомир(а), Цвятко, Явор, Ясен, Ясмина
Символиката на празника
Хората берат върбови клонки, които символизират палмовите клони, с които е бил посрещнат Исус в Йерусалим.
Той влиза в града, възседнал магаре – знак, че идва с мир, за да служи и помага. Като израз на благодарност и радост, хората обсипали пътя му с цветя и палмови клони.
Един от най-характерните елементи на Цветница е тържествената църковна литургия, на която вярващите отиват с набраните върбови клонки, здравец и други пролетни цветя.
Свещеникът освещава венците, които след това се носят вкъщи и се поставят пред домашната икона. Вярва се, че тези венци предпазват от болести и нещастия и са символ на здраве и благополучие за целия дом.
По традиция клонка от върбата се поставя пред иконата, за да пази дома от всякакви злини. От останалата част се оплита върбово венче, което се поставя над входната врата, за да защитава цялото семейство от уроки чак до разпукването на следващата пролет.
Не рядко самите свещеници от църквите раздават на паството си вече осветени върбови клонки.Тези клонки се носят вкъщи за здраве и благополучие, което придава на Цветница своята особена светлина и значимост.
Със своята магическа сила, върбовите венци се използват и за прогонване на неблагоприятни енергии.
В някои райони на страната все още се пази традицията осветените в църква цветя да се използват за баене против уроки и болести на децата и животните.
Символиката на празника е свързана с новото начало, пробуждането на природата и надеждата за добро бъдеще.
Традиции и български ритуали на Цветница.
Жените отиват на гробищата рано сутринта, носейки върбови клонки, кадилница вода и царевични стъбла.
Прекадяват и преливат гробовете на близките си хора, след което поставят върбовите клонки до надгробните плочи, а с царевичните стъбла запалват огън.
Когато летните бури заплашват с град, жените изнасят венците на двора, изпълват ги със заклинания и гледат през тях облаците, вярвайки, че по този начин ще разпръснат бурите и ще предпазят посевите и животните.
След като се подреждат една до друга, пускат китките, венците или хлебчетата по водата.
Тази игра има символично значение, като девойката, чийто символ бъде понесен най-бързо от водата, се избира за „кумица“ на лазарките, които я вземат на ръце и я носят до селото
Тя става обект на специално уважение от страна на останалите момичета и ги гости на третия ден от Великден, за да им покаже своето гостоприемство.
След като изпълнят обичая „Кумичене“, девойките пеят песни за любов и брак. Празникът завършва в дома на кумицата, след което на момите се забранява да разговорят с нея до третия ден на Великден, когато те отново й отиват на гости, а тя ги черпи с боядисани яйца и символично им дава прошка.
Трапезата на Цветница
Цветница се съвпада с втория ден на Големия пост, когато е разрешено да се консумира риба.
Освен рибата, на трапезата следва да има само постни ястия като боб, картофена салата, бобена салата, маслини, зелена салата или ястия от коприва. А хлябът е обреден – направен за обичая “Кумичене”
Страстната седмица започва от понеделника, след Цветница, когато са Христовите дни на страдания преди неговото Възкресение.
Заключение
Така, Цветница не само носи със себе си радостта на пролетта и възраждането на природата, но и запазва древни обичаи и традиции, които обединяват хората в общност и им придават усещане за обновление и сближаване. Всяка година този празник пренася древния магически дух на пролетта в сърцата на хората и ги напомня за важността на традициите и обичаите, които ги свързват с миналото и създават връзки между поколенията.