Историята на боядисването на яйца е толкова стара, колкото и самото човечество.
Тази традиция е дълбоко вкоренена в различните култури и цивилизации по целия свят, като нейните корени датират още от древни времена.
Най-ранните доказателства за боядисването на яйца са открити в древните цивилизации на египтяните и месопотамците, където яйцата се смятали за символ на нов живот и възраждане.
Персите са вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Други древни народи са виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта.
В тези древни култури, яйцата често се боядисвали в различни цветове и украсявани с различни символи, представляващи плодородието и защитата от зли духове.
Яйцата били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци.
При възникване на християнството , яйцето започва да се възприема като възраждане и раждане на човека от природата.
В Гърция първоначално яйцата са били боядисвани само в червено, като символ на кръвта на Исус и неговото възкресение.
Легендата за Мария Магдалена и червените яйца
В много легенди, свързани с традицията за боядисването на яйца, Мария Магдалена е ключова фигура.
Една от историите включва влизането на Мария Магдалена в гробницата на Иисус Христос три дни след разпъването му на кръста.
Отивайки към гробницата, тя е носила кошница със сварени яйца, които е искала да сподели с останалите жени, дошли да оплакват смъртта на Божия син.
След като пристига обаче и не намира никого, легендата гласи, че яйцата от само себе си са придобили червен цвят.
Друга легенда за Дева Мария и червените яйца
Някои източноевропейски традиции приписват започването на традицията с боядисването на яйца не на Мария Магдалена, а на майката на Исус.
Дева Мария е присъствала на разпъването на кръст на сина си и според легендата е носила със себе си яйца.
Една от версиите гласи, че капка от кръвта на Иисус е капнала върху едно от яйцата и го е оцветила в червено.
Според друга версия, докато Дева Мария е плакала, сълзите ѝ са се превръщали в кървави и са оцветявали яйцата в ярко червен цвят.
Кралска традиция
Съществува хипотезата, че английският крал Едуард I е станал причината за въвеждането на великденската традиция с боядисването на яйца.
През 13-ти век кралят нарежда да бъдат боядисани и украсени 450 яйца със специални позлатени листа.
Тогава яйцата са били представени пред народа като великденски дар от кралското семейство.
Християнска традиция
Традицията да се боядисват яйца за Великден в четвъртък и събота има религиозно значение.
В Християнството четвъртък е денят на Тайната вечеря, в която Исус Христос се храни заедно с учениците си, преди да бъде предаден от Юда и разпънат на кръста.
Събота е денят, в който Исус е погребан, преди да възкръсне в неделя.
Боядисването на яйца в тези дни е символ на новия живот, който идва с възкресението на Христос.
Така чрез боядисването на яйца в четвъртък и събота, християните изразяват своята вяра в възкресението на Христос и радостта, която това събитие носи за тях.
Според традицията яйцата се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота, преди празника Възкресение Христово.
Първото яйце се боядисва в червено и с него се прави кръст – знак върху челата на децата, а после и върху челата на всички останали членове на семейството.
Това яйце се слага в дома, под иконата на св. Богородица или някъде по полиците в къщата, пази се цяла година и се вярва, че носи здраве, радост и късмет на нейните обитатели.
Миналогодишното великденско яйце, заедно с върбовия венец от миналогодишната Цветница се изхвърлят , най-добре в река или течаща вода, на самият празник Връбница, за да се освободи място за новите.
Следващите яйца, след първото, се боядисват също в червено, така че да има по едно за всеки член от семейството. Те се оставят в църквата или на Разпети петък, или в Събота вечер, след празничното богослужение, което продължава след полунощ и в първите часове на другия ден.
Останалите яйца се боядисват и украсяват според вкуса на домакинята. Те остават да красят масата до Великден.
Български традиции и ритуали на Велики Четвъртък
Тъй като на Разпети петък не се прави нищо заради разпятието на Христос, всичко за Великден трябва да се свърши или днес на Велики четвъртък, или на Велика събота.
Тези дни са известни като голямото домакинстване – време за почистване и подготовка за празника.
Освен у дома, е добре да пречистим и душата си, мислите си и ума си.
Изхвърлете старите и ненужни вещи, за да направите място за нови и по-приятни емоции, преживявания и спомени в дома си.
Освен задълженията по дома, намерете време да посетите и църковната литургия. Тя е за изцеление на душата и ума.
След това се прави обредно измиване на краката, символизиращо Тайната вечеря, когато Исус измива нозете на апостолите, за да им покаже, че който иска да бъде първи, трябва да бъде последен и да служи на другите безрезервно.
После се провежда Великият маслосвет с олио или зехтин, който се използва за помазване, за изцеление от болести.
На Велики четвъртък много семейства започват приготвянето на великденски хлябове, козунаци, курабии и сладки.
Традиционно, великденският хляб се прави от малки части, наречени кравайчета, като в средата на всяко от тях се поставя червено яйце.
Първият гост, който прекрачи прага на вратата, получава първия великденски кравай.
Освен това, се приготвят и козунаци, символизиращи тялото на Христос.
Заключение
Днес, тази традиция продължава да бъде жива и важна част от културното наследство на много нации по света.
Боядисването на яйца не само създава красиви украси, но и продължава да ни напомня за важните ценности като семейството, общността и вярата.
Времената се променят, но традицията на боядисването на яйца остава непокътната.
Тя ни обединява и вдъхновява да пазим живи нашите културни корени и историческото наследство.
Така тази стара традиция продължава да има значимост и за нас днес, като ни връща към нашите корени и ни напомня за важните ценности, които ни дефинират като общество.
