(Съвременна авторска приказка) – Ерика Ян
Имало едно време, един малък град, който помнеше веселите хора на площада, манифестациите, дискотеките и улиците пълни с народ. Но това беше много отдавна!
Сега, беше се превърнал в град със “затихващи функции”, където не се чуваше детски смях, защото младите родители бяха напуснали родният си дом, за да търсят работа другаде.
Един град, която съществуваше под сянката на “тежки облаци” и униение..
Хората бяха изгубили вярата си и сърцата им бяха изпълнени с тъга и безнадеждност. Никой не смееше да мечтае за по-добро бъдеще, нито да се надява за “светлина на хоризонта”.
Но един ден, по време на празника Благовещение, един старец, викаха му Бай Благой , реши да излезе на центъра на града, да почерпи за Именният си ден и да се раздума с хората. Но хората бяха тъжни и унили. Не като на празник!
Бай Благой се реши и и уверено се изправи пред тълпата!
„Сънародници, слушайте ме!
Днес е празник – Благовещение – денят, в който Бог е изпратил ангела Гавраил, за да обяви на Дева Мария, че ще роди Спасителя на света.
Това е денят на обещание за Ново начало, за Надежда и за Избавление от тъмнината.“ – силно и с ентусиазъм говореше възрастният човек
Хората го слушаха с внимание. Е, имаше и такива, които се смееха и му се подиграваха.
Намираха се и скептици, които убедително обясняваха, че няма нищо надеждно в този свят, и че вярата е само измислица за слабохарактерните..
Но бай Благой не се предаваше. Той продължи да говори:
„Вярвайте ми, приятели, дори и в тъмните моменти на живота ви, има надежда. Бог ни обеща, че никога няма да ни остави сами и че винаги ще има светлина в края на тунела. Трябва само да отворим сърцата си и да вярваме.“
Този път, хората започнаха да се замислят и да разбират.
“Пък може бай Благой да е прав! Защо пък не!”
Бай Благой продължи речта си и сподели своята идея.
След Благовещение и повлияни от благите думи на бай Благой, градът започна да се променя, а с него и хората, които го населяваха
Отвориха сърцата си за надежда и вяра и започнаха да търсят начини да направят своя град и живот по-добри.
Първо, хората решиха да се обединят и с общи усилия, да почистят околната среда и да я направят по-приятна за живеене.
Организираха доброволни акции за почистване на улици и паркове, като всяка събота се събираха, общуваха и се смееха, и работеха заедно за красивия вид на града си.
След това, за да подпомогнат икономическото развитие на града, хората създадоха малки семейни бизнеси и кооперации, като предлагаха различни услуги и продукти. Те се подкрепяха взаимно и се стремяха да развиват и укрепват общността си.
Най-важното бе, че хората се насърчаваха един на друг да развиват своите таланти и умения.
Така, по-старите извадиха куките и вълнената прежда и започнаха да плетат, а по-младите хора започнаха да учат нови професии в Интернет, за да следват своите позабравени мечти.
Отвориха се нови възможности за творчество и български занаяти, за образование и обучение, за песни и танци, което помогна на града да се развие като атрактивен туристически център.От къде ли не идваха туристи за да се насладят на автентичните гозби по малките семейни ресторантчета, да си купят чифт пъстри вълнени чорапи, или традиционни терлици, да чуят фолклорна музика, да се позабавляват в компанията на местните хора, които разказваха истории от старо време.
Освен това, хората създадоха и различни обществени инициативи за подпомагане на нуждаещите се.
Отвориха се кухни за бездомни и програми за обучение на хора с увреждания.
Направиха се доброволчески женски екипи, които домакинстваха в домовете на старите и самотни хора.
Мъжете пък със собствени усилия построиха от дърво детски площадки за внуците си, та когато им дойдат на гости, да има къде да играят.
Жителите на малкият град направиха музей на историята му.
Всеки прерови своите тавани и мазета, и отдавна неотваряни шкафове, и донесе вещи и снимки от своето детство, даже и по-стари.
Това допринасяше за укрепване на солидарността и съпричастността в обществото. Те , всички си станаха свои.
С времето, благодарение на усилията и ангажираността на всички, градът се превърна в място на благоденствие и хармония.
Хората се радваха на по-добри условия за живот и се чувстваха по-свързани помежду си, и по- щастливи.
И така, Благовещението и думите на бай Благой станаха началото на един нов, по-добър град за всички, изпълнен с надежда, вяра и обновление..
Затова и Благите думи правят чудеса!
Дават вяра, увереност и надежда, и нова енергия за действие!
И благодарност.
25.03.2024г.
