Българските народни приказки, съчетават в себе си вълшебство и мъдрост, които продължават да ни въздействат и днес.
С елементите на вълшебство и приключения, те оживяват в сърцата не само на децата но и на възрастните, като ги вдъхновяват да запазят духа на радостта от детските години в себе си, през целия си живот.
Това е така, защото:
Така че, ако обичате да се радвате на българските приказки, смело се потопете в разказаната от https://chitanka.info/
“Пролетна приказка” на Асен Босев
“Тих ветрец повя и рече:
— Ясна пролет иде вече!
Чу го ранното кокиче — мило белокрило птиче,
щом го чу — и кукуряка разцъфтя из храсталака.
Чу го още минзухара и зашепна на овчаря:
— Иде пролет разцъфтяла,
посрещни я ти с кавала!
И по пъстрите баири старият овчар засвири.
Скача бистрото поточе, скача, пее и клокочи,
а кавалът му приглася — кръшна песен се разнася.
Веселушката лисица ситно ситни ръченица,
гледа рунтавата мечка и подрусва се полечка.
Па се хвана за играта Зайо Байо от гората.
Рипа, скача като булка пъргавата невестулка.
Катеричката юнашка вири дългата опашка.
Еква горската поляна от играта разлюляна…
Надойдоха китни дружки — тъмнооки теменужки,
надойдоха минзухари, техни весели другари.
Радостна от веселбата пъпчици разви гората
и от всеки клон надвесен се разнесе птича песен.
Както с трепет някой гледа сватба в двора на съседа,
тъй и Слънчо се навежда и зад хребета поглежда тая веселба в гората — ръченицата, хора̀та.
Веселбата му хареса, та отиде да калеса
по обичаите хорски, гости от страни задморски.
В тоя край така познат
щърк пристигна като сват,
а под родните стрехи лястовиците-снахи
долетяха неусетно, зачирикаха приветно.
Кацнала на млада бука, кукувицата закука,
сойка се разшета първа,
като весела свекърва.
Славеят — певец чудесен, пък закърши звънка песен
и разцъфналата круша , унесено го заслуша.
Нивата си бодна пак, китки алени от мак
и на слънце за орача почна да пече погача.”
Обичате ли да четете приказки от миналото?
Загубените светове и старите времена крият в себе си безбройни приказки, които често са магнит за любителите на историята и фолклора.
В един момент можем да бъдем пренесени към древни цивилизации, а в друг – да се потопим в мистериозни събития от миналото, които още не са разгадани.
Приказките за древността са като прозорец към минали времена, където историята се преплита с митове и легенди. Те ни разказват за герои и героини, чиято смелост и приключения оставят следи във времето.
Всеки обича да се потопи в една добре разказана приказка, която го пренася в далечни светове и времена.
От древните гръцки митове до средновековните рицарски епопеи, от фолклора на различните култури до легендите на индианските племена – приказките от миналото са неизчерпаем източник на вдъхновение и развлечение.
Те ни предоставят възможност да се запознаем с различни култури, вярвания и традиции, които формират света около нас.
Четенето на приказки от миналото не само ни забавлява, но и ни обогатява като личности.
Те ни дават ценните уроци за доброто, злото, храбростта и вярата.
Всеки герой от приказката носи в себе си поучение, което може да бъде полезно за нашата собствена житейска пътека.
Независимо дали сте малък или голям, четенето на приказки от миналото е вълнуващо и вълшебно пътуване.
То ни отваря вратата към свят на фантазията и въображението, където възможностите са безкрайни и нищо не е невъзможно.
За нас порасналите деца от недалечното минало, които живеехме без Интернет, българските приказки, които някога сме чели в захлас, днес отново оживяват в сърцата ни, припомняйки ни към безгрижните дни на детството.
Винаги съм била пленена от магията на приказките.
Още като дете, една от първите книги, която ме въвлече в своята вълнуваща история, бе с български народни приказки.
Спомням си как се потапях във вълшебния свят на тези герои и как ги сравнявах с хора и деца, с които общувах. В тях откривах прилики, но също така и различия, които ме вълнуваха и ме вдъхновяваха.
Спомням си първата книга, която ме накара да мечтая – “Ян Бибиян на луната” от Елин Пелин и въображението ми вече нямаше граници. В нея са описани чудните приключения на едно интересно момче, което се сприятелява с малкото дяволче Фют, заменя главата му с глинена, и след това попада във вълшебното царство на великия магьосник Мирилайлай.
Или пък книгата на Алеко Константинов “Бай Ганьо” – забавният и хитър герой, който сам се провъзгласи за символ на умението да се преодоляват житейските трудности с усмивка и тарикатлък. Често срещам подобни герои на нашето време и сега. Усмихвам се и подминавам. Народопсихология!!!
Тези приказки ми помогнаха да създам своя собствен уникален свят, изпълнен с фантазия и мъдрост.
Прелиствайки страниците на книгата, още преди да науча да чета, се влюбвах в нея, благодарение на вълшебните илюстрации, които имаше.
С порастването си и разбирането мъдростта в приказките, открих колко забавен и уникален е този живот, в който вдъхновена и обогатена със знания и поуки, продължих своят житейски път. Срещам ежедневно някои хора, сякаш излезли от приказните персонажи на книгите от детството ми, и това сравнение до ден днешен ме забавлява много.
Заключение
Българските приказки са неизбежна част от нашата културна идентичност. Те не само ни забавляват и въздействат върху нашето въображение, но и ни предоставят ценни уроци за живота. От поколение на поколение, тези приказки се пренасят и запазват жива връзката ни с миналото и корените ни. Те ни помагат да се запомняме и ценим нашата история, а също така и да създадем по-добро бъдеще. Наследството на българските приказки продължава да се утвърждава в сърцата на хората, като ни вдъхновява и обогатява, докато продължаваме нашия път през живота.