-
Защо моето ме побърква? - Автор: Гари Бакуел (печатно издание - 240 стр.)
×
19.80лв.1 × 19.80лв.
Сирни Заговезни (Прошка, Прочка, Сирни поклади, Поклади, Сирница, Ората), известен още като Сирни поклади, е важен зимно-пролетен празник в българския народен календар. Този ден се празнува винаги в неделя, 49 дена (7 седмици) преди Великден. Той е последният ден преди началото на Великия пост.
Многобройните му названия са свързани с типичната за празника обредност. Ритуалите, в някои случаи обхващат и повече от 1 дата в календара – през седмицата между Месни заговезни и Сирни заговезни, наречена Сирна неделя, се изпълняват различни обреди и обичаи, много от които идват от езическите времена.
Църковен ритуал
На Сирни Заговезни, известни още като “Ден на прошка”, се събираме, за да се пречистим и да се подготвим за Великия пост преди Великден.
Този древен български обичай ни напомня за важността на прошката и обновлението в нашия живот.
Този ден е време за помирение и пречистване
Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, молейки и давайки прошка.
Това е първа крачка към Великия пост, през който се очаква да направим всичко възможно да се помирим с всички, за да изпълним с мир и любов сърцата си и така да посрещнем Възкръсналия Христос.
Сутринта в храмовете се чете Евангелието с част от Нагорната проповед (Мат. 6:14 – 21), което ни напомня за важността на прошката и опрощението.
По време на вечернята се пеят великопостните тропари и се произнася Молитвата на св. Ефрем Сирин.
След това се извършва специален почит на “Прошката”, като всички се покланят пред кръста и иконите, и взаимно искат прошка едни други.
в наши дне е популярен следния речитатив, с който хората се обръщат един към друг :
“Прошка искам,прошка давам.
Понякога и аз ранявам,
ръка приятелска подавам.
За грешките си се извинявам!”
Сирни Заговезни са време за пречистване, обновление и духовно прераждане. Нека да го посрещнем с отворени сърца и смирение, готови да се помирим и да дадем прошка на ближните си.
Всеки, който иска да срещне Великден с пречистено сърце, трябва да се помоли и да проумее силата на прошката.
Обичаи и традиции
В периода около Сирни Заговезни се разиграва едно от най-забележителните културни явления – появата на Кукерите.
Те са известни още като чауши, бабугери и много други имена.
Кукерските игри са карнавална маскарадна традиция в Югоизточна Европа.
Облечени в уникални маски и костюми, кукерите танцуват, изпълняват ритуали и провеждат обичаи с цел да изгонят злото и да пречистят селото.
По традиция Кукерите са мъже ергени, а само водачът им – семеен. Но в съвремието, в кукерските карнавали участват и жени, и деца.
Кукерските игри включват различни сюжети и персонажи, представени от мъже с кожени маски и костюми, на които са прикрепени звънци и дървени фалоси.
Те обикалят по селските улици и дворове, като публиката се състои от всички присъстващи хора, които са свободни в тези дни.
Драматургичните сюжети се изразяват в мимически жестове и често включват имитации на животински звуци, без да се използва текст.
Шумът от звънците, които кукерите носят, е важна част от обичая, а публиката е активно включена в действието.
Обичайната практика започва с обход на всички домове, където кукерите пожелават здраве, плодородие и благополучие, като приемат подаръци от стопаните.
Във всеки дом те изпълняват битови и комични сцени. На селския мегдан кукерите играят танци, раздрънквайки звънците и чановете си.
След това се провежда обредното заораване и засяване, като централната фигура е “царят” от групата на кукерите, обикновено е от най-възрастния семеен мъж. Той символично засява земята, като след това е убит или „възкръсва“ в обредния ритуал.
Традицията на Прошка (в някои региони на западните български територии известна като „Прочка“) е широко практикуван обичай в българската култура.
Според поверието, „без прошка не може да се заговее“, поради което до вечерта на Сирни заговезни трябва да завърши обичаят „Прошка“, изпълняван през цялата Сирна неделя, т.е. по-младите обикалят по-старите роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри. От домакините искат прошка и им целуват ръка.
Води се разговор в духа на следното: – „Прощавай, мале, тате…“, –
„Простено да ти е ! Господ също да прощава”.
В някои райони на България е все още жива традицията на „хамкането“ (или известно още като ламкане или ласкане).
Този ритуал е свързан с употребата на конец или шнур, (кълчищен, червен конец или мартеница), който се окачва на греда над трапезата или над мястото, където ще се хапва храната. На него се връзва сварено, обелено яйце, парче бяла халва или въглен.
След като конецът е окачен, той се завърта в кръг, а членовете на семейството, най-вече децата, се опитват да лапнат яйцето или бялата халва с устата си.
Яйцето, халвата или въгленът, използвани в ритуала, се считат за лечебни средства.
Вода от варенето на яйцето се използва за измиване на лицата на следващия ден, “Чисти понеделник”, за да се предпазят от бълхи и мухи, а черупките се изхвърлят на улицата, пак против бълхи.
Също така конеца или шнура или от ритуала може да се използва и за гадания.
След определени наричания и заклинания, той се запалва и по начина, по който гори, се правят гадания.
Популярни са и други обичаи, свързани с очистителната сила на огъня, обединени под наименованието „Заговезнишки огън“.
Сред тях са:
В Южна България, в някои старопланински и средногорски села са запазени обичаите „оратник“ и „о̀рата ко̀пата“ – в чиито ритуали също е включено използването на огън.
“О̀рата-ко̀пата” е древен обичай от езическите времена, изпълняван в наши дни вечерта на Сирни Заговезни.
Този обичай е запазен най-вече в Южна България, главно в Родопите, също сред тракийските преселници в Добруджа, но също и в планинските села на Стара планина и Средна гора.
На някоя височинка край селото или в самото село се запалва огън, в който се слага голямо дърво, наречено оратник.
Името идва от глагола “оратя”, който значи “говоря”. Още преди Заговезни, ергените си правят по 40–50 стрели от див дрян или от пръчките, с които се плетат кошници.
Тези стрели са дълги 15–20 см и имат връх, както и перки от пера на задния край.
Момците предварително се упражняват да ги хвърлят на голямо разстояние с помощта на импровизиран лък от жилава пръчка.
Когато на Сирни Заговезни запалят оратника, всеки ерген се опитва да изхвърли запалената си стрела от този огън в двора на момичето, което харесва.
Хвърлянето е придружено с еротични наричания, произнасяни в речитатив от момъка, както и на всички вкъщи.
Например: “Ората, копата, / дай ми чичо момата, / да я водя из дол в дол, / да ѝ сека бела фурка, / да ми дава…”
От летенето на стрелата и долитането ѝ до целта се правят гадания за любовта, свързано с традицията за гадаене по огън.
Волнодумството в много случаи започва с “Ората копата”, очевидно формула, чийто смисъл днес е неразбираем.
Самата стрела явно е символ на влечението на младежа към момичето.
Общността не отправя никакви упреци към младежите.
Предварително хората разчистват дворовете от запалителни неща или, ако не могат да ги внесат вкъщи, ги покриват с трудно запалими покривала, за да се избегнат пожари.
Момите събират хвърлените в двора стрели и на другия ден се хвалят помежду си с броя им.
Този обичай е мистериозен и носи в себе си древни тракийски езически корени.
Въпреки опитите на църквата да го забрани, той продължава да се изпълнява и днес, винаги при Новолуние
Празнична трапеза
На Сирни Заговезни, празникът които се отбелязва в неделята преди започването на строгите Великденски пости, се прави трапеза с животински продукти, но без месо.
Традиционно на тази трапеза присъстват ястия, направени от от млечни и яйчени продукти: баница със сирене, варени яйца, халва с орехови ядки и други вкусни деликатеси.
Ето някои от тях:
Баницата със сирене и яйца е от най-характерните ястия за българската трапеза. Тя е главно действащо лице на празника и се приготвя със сирене, яйца и тесто.
Печената скумрия в сол е диетична и вкусна рецепта, която се приготвя лесно. Тя е идеално основно ястие за Сирни Заговезни.
Пълнените варени яйца с крем сирене и подправки са подходящи за предястие на празника. Те се приготвят бързо и са в синхрон с традициите.
Това ястие съчетава сирене и яйца и е чудесна идея за основно ястие на трапезата.
Значение и послание
Заключение:
Традициите на Сирни Заговезни ни свързват с нашите корени и ни напомнят за връзката ни с природата и себе си.
Сирни Заговезни са време за пречистване, прошка и обновление.
Този древен български обичай ни напомня за важността на прошката и обновлението в нашия живот.
Нека да се издигнем от мрака на безпаричие, страх и безизходност и да приемем новото с отворено сърце.
Нека да се пречистим от греховете и да прегърнем обновлението, което идва с този празник.
Не позволявайте на безвремието и летаргията да ви повлечат в “бездната” на тъмнината и безразличието..
Искайте и дайте прошка.
Това не само ще очисти душата ви, но и ще ви даде сила да продължите напред.
Сега е време да промените посоката, да надделеете над отчаянието и да откриете връзката с енергията на любовта, която ще ви води към светлина и спокойствие.
Сирни Заговезни ни напомня, че прошката и покаянието са ключът към светлината в мрака на грешките.
Вътрешният мир и пречистената душа са най-ценните съкровища, които можем да имаме.
Нека този празник ни вдъхнови да търсим светлината в себе си и да се помирим с всички около нас.
