В българската култура, всяка година на 18 януари се отбелязва Атанасовден – ден, посветен на светеца, мъченик и учител, свети Атанасий Велики.
Този празник е изпълнен със символика и исторически заряд, който отразява духа на българския народ.
В българските народни вярвания светецът е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон – обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони.
Денят е наричан също и „Втора Коледа“ – защото, който не е заклал прасе на Коледа, може да го заколи сега.
В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива.
Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“
Затова и празникът е наречен още “Среди зима”, защото се счита, че от този ден нататък Зимата се приготвяла да си ходи, отстъпвайки място на лятото.
Легендите разказват, че Антоний и Атанасий са били двама братя близнаци, ковачи, които с медени питки с петмез са примамили “Чумата” и са я оковали във вериги.
Затова Атанасовден е избран за професионален празник на ковачите, ножарите и железарите – стари занаяти, играли ключова роля в недалечното минало.
История на празника “Атанасовден”, според църквата
Името на Св. Атанасий Велики означава “безсмъртен” – от гръцката дума “атанатос”
Според https://bg.wikipedia.org/
“Православна църква посвещава 18 януари ден за почит на св. Атанасий Велики, роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г”
Значение на празника за българското население
Атанасовден също е ден, преплетен с традиции и вярвания, обичаи и религиозни тълкувания, които проследяват корените си в старинната култура на нашия народ.
Този период се свързва с обичаи и ритуали, предназначени да предпазят от зловещите болести.
Обичаите за Атанасовден са многобройни и народът вярва, че те носят здраве, щастие и защита от неблагоприятни събития.
Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината – имало ли много сняг, голям берекет се очаквал. От там идва поговорката: „Дебел сняг – дебел комат“
. Атанасовден е свързан с патриотичната и историческа идентичност на българския народ. В трудни времена, когато вярата е била изправена на изпитание, свети Атанасий е бил символ на светлината и вярата.
Затова в деня на свети Атанасий се вярва, че свещите имат свята светлина и се използват за осветление в домовете. Светлината се приема като символ на духовното просвещение и надежда.
В някои райони на България със запалени огньове, хората посрещат изгрева на Атанасовден.
Вярва се, че на този ден молитвите имат специална сила. Хората посещават църквите, изпълняват религиозни обреди и изпращат благословии към близки, роднини и приятели, и в домовете си.
Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени.
Скоро ще настъпи периода на Великденските пости и въздържание, през който период годежи и сватби не се извършват.
На места в България, на Атанасовден се правят общоселски или лични курбани,които включват варене на черна кокошка. Според старите хора, „болестите бягат от черното пиле“, затова този курбан се прави, за да защити семейството или общността от епидемии и чума. С този ритуал, от край време народа ни приема, че омилостивява светеца. Раздава курбан за здраве, за да оздравеят или да не се разболяват близките и приятелите им.
6. Съблюдаване на Традиции
Атанасовден е и време за преглед на запасите от дърва за огрев и зимнина.
Според древни обичаи, домакините преценяват дали им запасите ще стигнат през студените месеци.
Старите хора насърчават младите да избягват да се “навъртат” под и около високи дървета, защото там се е вярвало, че “Чумата” се крие и избира своите жертви.
7. Още ритуали и празници
В различни части на България, обичай за Атанасовден е танцът на мъжкото хоро, изпълнявано без ризи, за да се отбележи пристигането на лятото и заминаването на зимата.
Характерен за празника е и ритуала „побратимяване“, който в някои райони на страната ни се изпълнява на Ивановден.
.Мъжете, които искат да станат братя, стъпват върху жар и пият вино, символизирайки кръвта, която вече ще ги свързва.
Този обичай включва и различни ритуали като разчупване на обредни хлябове и танци.
Празнична Гостоприемност
Атанасовден, в съчетание с характерната за януари студена атмосфера, носи със себе си чувството за Ново начало и обновление. Това е период, в който хората търсят светлина и утеха, вярвайки в своя духовен път.
Празникът е и призив за сближаване, споделяне и проява на благоразположение един към друг.
Това е време за семейна радост и обединение. Семействата се събират около трапезата, хранят се с традиционни български ястия и си разменят пожелания за благополучие и здраве.
Традиционно на трапезата за Атанасовден присъства содена питка с мед или петмез, пълнена кокошка, пиле с ориз, и най-вече традиционни ястия със свинско месо.
Днес Имен ден празнуват: Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Тина, Тинка, Таню, Таска и производни от старогръцкото „Атанасиос“ със значение „безсмъртен“.
Заключение
Следването на българските обичаи и традиции не само, че украсява празничния ни ден, но и подчертава богатството на българската култура и дълбоката връзка на народа ни със своите корени.
Атанасовден е съчетание на духовността на религиозния празник с живата енергия на нашите народни обичаи, предоставяйки ни възможност за семейно единство, съседска радост и заздравяване на връзките помежду ни.
Така, денят на свети Атанасий става повод за почит към българските традиции, заедно със запазването и пренасянето на ценностите от поколение на поколение.
Атанасовден е ден на духовност, светлина и традиции в българската култура.
Свещен ден, огрят от светлината на свети Атанасий, този ден е възможност да преосмислим вярата и да се вдъхновим от духовните ценности, които ни предоставя нашата история и да търсим смисъл в духовната си пътека.
Нека празнуваме Атанасовден с топлина, съпричастност и обич, и нека си пожелаем здраве и благополучие!
