В този чудесен ден – 17 януари, когато природата се събужда от зимния си сън, а пролетта вече напомня за себе си, българите отбелязват един от двата поредни и уникални празници – Антоновден (Андоновден).
Според легендата е имало двама братя близнаци Антоний и Атанасий, които са били ковачи и са изобретили ковашките клещи. Затова и празниците се честват от народа ,един след друг, за да почетат и двамата братя.
Според поверието на този ден двамата братя са опекли медени питки, намазани с петмез и са ги раздали на хората.
Две от тях сложили на тавана, за да примамят “Чумата”, която (по онова време) сe e наричала “Лелята”.
Смята се, че те наистина са примамили и хванали “Чумата” и са я оковали във вериги, за това на много места в България ги знаят не само като ковачи и лечители, но ги наричат и “верижници”.
Затова и народа ни нарича днешния празник не само като“Антоновден”, но и като “Лелинден” или “Чуминден”.
История на празника “Антоновден”, според църквата
Старото римско име Антоний се превежда като „безценен, неоценим, който няма цена“.
Според https://bg.wikipedia.org/
“Свети Антоний е роден през 251 г. в Среден Египет (римската провинция Египет), в семейство на заможни и благочестиви родители-християни, принадлежащи към местното население (копти). Осиротява на 20-годишна възраст.След смъртта на родителите си, той раздава наследството си на бедните и се оттегля от света (става отшелник).
След дългогодишна духовна борба, включваща редица изкушения, на които според легендата е подложен от Сатаната (изкушенията на свети Антоний) постига святост и е удостоен от Бога с дарбата да лекува, както и изобщо да върши чудеса.”
В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в пустинята. Живял е до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила.
Година преди смъртта си взел участие в открит диспут с еретиците в борбата на Църквата против арианската ерес и ги е победил.
Датата 17 януари е денят на смъртта му, затова и Православната църква е приела днес да се почита паметта на св. преп. Антоний Велики, смятан за основател на християнското монашество.
Значение на празника за българското население
Днешният ден, посветен на свети Антоний Велики, е богат на традиции, които се пренасят от поколение на поколение.
Антоновден е защитник на дома и стадата , затова той се почита и като патрон на животновъдите и хората, зависещи от природата.
Празникът обикновено е свързан със завършването на зимния сезон и започването на градинарството и полевъдството.
В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят “Чумата”, “Шарката” и „Синята пъпка“, тъй като се е смятало, че болестите се крият там.
В Разградско (където празникът е известен като “Лелинден”) има обичай две специално омесени медени питки, (или содени, намазани с мед) да се дават на съседи, роднини и приятели, а трета питка да се оставя на тавана за „за белята, за лелята“, (както е била наричана “Чумата” някога ) за предпазване на дома и семейството от болести.
Още Български традиции и обичаи:
Традиционно, този ден се счита за началото на пастирският сезон. Пастирите извеждат стадата си на пасищата, защото вярват, че ще им донесе благословия и защита от болести.
В народните вярвания “Антоновден” се счита за „Време на Спасение“ – период, в който можем да засаждаме различни култури без страх от замръзване. За земеделците този ден е символ на ново начало и надежда за успешна реколта.
Жени отиват до изворите и напълват съдовете си с вода, което се счита за здравословен обряд. Според вярванията, тази вода има целителски сили и може да защити от болестите и от нещастието.
По това какъв е днешния ден, в миналото са предричали годината, защото са вярвали, че змията излиза от земята и търси своя съдружник.
Ако този ден е слънчев и топъл, змията се вдига на повърхността и се сближава с друга змия.
Ако обаче времето е студено и мрачно, змията се протяга и се покрива.
Този обичай се свързва с вярването на народа ни за здраве и силна реколта.
5. Празнична Гостоприемност:
Антоновден е и повод за обществени събирания и обяди, на които хората делят топлината на пролетта, и се радват на хубава храна. Традиционно се приготвят ястия, свързани със плодове и зеленчуци, които са налични във всяко домакинство в този сезон..
Днес Имен ден днес празнуват хората носещи имената :
Антон, Антонио, Антоан, Андон, Андуин, Дончо, Донислав, Тончо, Тонислав, Тонко, Антония, Антоанела, Антоана, Антоанета, Антонина, Андония, Донка, Доника, Донна, Дона, Донателла, Тоника, Тонка, Тоня, Тони,Анди,Тони,Томас и други.
Според статистиката на НСИ (Национален статистически институт) в периода 2016 – 2020 г. “Антоновден” е един от най-популярните празници, като в страната ни са около 80 хиляди човека, носещи името, (или производни на името) на св. Антоний.
Заключение
Антоновден е време за събиране и обич, за почит към природата и земеделските трудове. Този празник, зареден с традиции и смисъл, ни напомня за връзката ни с природата и значението на общността.
Празнувайте Антоновден със споделена веселба и с благословия за здраве и изобилие!
