Родителите, които се определят като „отровни“, се характеризират с постоянно отрицателно поведение, което доминира във взаимоотношенията им с техните деца.
Те не просто правят грешки, а често изразяват агресия, критика и натиск, като нанасят емоционална вреда на децата си.
Негативните последици от тези поведения могат да дадат отражение през целия живот на детето.
Понякога се чудим какво точно прави един родител „отровен“.
Изпълнени сме с оправдания и се опитваме да намерим обяснения за техните действия.
Но когато прекомерната критика, агресията или пренебрежението станат норма, вредата, която причиняват на детето, е не само трудна за преглъщане, но и трудна за оправяне.
Думата „отровен“ не е избрана на случаен принцип.
Тя представлява една мощна аналогия към вредните емоционални ефекти, които родителите могат да оставят върху децата си.
Като химическа отрова, тези поведения проникват в детската психика и имат дългосрочни последици.
Трябва да разберем, че въпреки че родителите не са съвършени, извиненията не могат да изтрият болката, която се причинява от постоянното отрицателно влияние.
Изграждането на здрави и подкрепящи взаимоотношения с децата изисква търпение, разбиране и готовност за учене от грешките си.
Важно е да се помни, че родителството е процес на растеж както за родителите, така и за децата. Сблъсъците и проблемите са неизбежни, но е важно да се стремим към по-положителни и конструктивни начини за взаимодействие с нашите деца.
Кои са „отровните“ родители?
Най-точното определение на “отровен родител” можем да прочетем в книгата “Отровните родители” Сюзън Форуърд и Крейг Бък:
Какво причинява на детето си „отровният“ родител?
Отровните родители са тези, които злоупотребяват със своята власт, насилствено третират своите деца или ги занемаряват емоционално.
Тези практики могат да включват физическо, емоционално или сексуално насилие, както и манипулации, изолация и пренебрегване.
В резултат на тези отношения, децата понякога поемат тежки психологически и емоционални багажи, които водят до дългосрочни последици в тяхното бъдеще.
Понижено самочувствие е един от най-разпространените симптоми, които възникват при децата, израснали в токсични семейни среди.
Те често се чувстват ненужни, необичайни и неадекватни. Това чувство за не-достойнство може да ги преследва през целия им живот, водейки до самоунищожително поведение и проблеми със здравето.
В допълнение, тези деца обикновено имат затруднения в създаването на здрави междуличностни връзки. Поради липсата на адекватно родителско възпитание, те могат да изпитват трудности в установяването на граници, в доверието към другите и в разбирането на здравите междуличностни отношения.
Как да разберем дали сме отгледани от “отровни” родители?
Разбирането на емоционалната травма от детството е от съществено значение за нашето лично развитие и благополучие. Въпреки че не винаги е лесно да се определи дали нашите родители са били отровни, често сме въоръжени със съмнения.
Много от нас може да изживяват трудности при приемането на факта, че сме били жертви на емоционално злоупотребяване или занемаряване.
Затова ви предлагаме да разгледате въпросника на Сюзън Форуърд и Крейг Бък от книгата им “Отровните родители”, който може да ви послужи като първа стъпка към осъзнаването и разбирането на вашите дълбоки вътрешни конфликти.
Някои от въпросите могат да предизвикат у вас болезнени емоции и тревожност, но това е нормално. Истината е, че родителите ни някога са ни наранили, и да се справим с тези болезнени моменти е наша отговорност и важна част от нашия път към изцеление и растеж.
Във вечната борба с “демоните от миналото” си, мнозина се сблъскват с подобни въпроси и изпитват нужда от помощ, като въпросите на Сюзън Форуърд, които цитираме дословно от книгата “Отровните родители” тук:
I. Вашите взаимоотношения с родителите ви в детска възраст:
1. Казваха ли ви родителите ви, че сте лоши или некадърни? Наричаха ли ви с обидни имена? Критикуваха ли ви непрекъснато?
2. Използваха ли физически наказания, за да ви възпитават? Биеха ли ви с колани, точилки и други предмети?
3. Напиваха ли се и използваха ли наркотици? Това караше ли ви да се чувствате объркани; притеснени, изплашени, наранени или засрамени?
4. Страдаха ли от сериозни депресии и държаха ли се неадекватно вследствие на емоционални проблеми, умствени или физически заболявания?
5. Налагаше ли се да се грижите за тях, когато имаха проблеми?
6. Вършеха ли с вас нещо, което е трябвало да се пази в тайна? Злоупотребяваха ли сексуално с вас, по какъвто и да е начин?
7. Изпитвахте ли непрекъснат страх от родителите си?
8. Бояхте ли се да изразите гнева си спрямо тях?
II. Вашия живот като възрастен човек:
1. Обвързани ли сте в пагубна или унизителна връзка?
2. Смятате ли, че ако се сближите прекалено с някого, той/тя ще ви нарани или изостави?
3. Очаквате ли от хората най-лошото? А от живота като цяло?
4. Затруднявате ли се да определите кои сте, какво изпитвате и какво искате?
5. Страхувате ли се, че никой няма да ви хареса, ако ви опознае такива, каквито сте.
6. Успехът тревожи ли ви и боите ли се, че някой ще разбере колко всъщност сте некадърни?
7. Случва ли се да изпитвате безпричинен гняв или тъга?
8. Перфекционисти ли сте?
9. Трудно ли ви е да се отпуснете и да се забавлявате?
10. Улавяте ли се, че се държите „също като родителите си“, колкото и да не искате?
III. Вашите взаимоотношения с родителите ви като възрастен човек:
1. Родителите ви продължават ли да се отнасят към вас като към дете?
2. Търсите ли одобрението на родителите си, когато вземате важни решения?
3. Изпитвате ли наситено емоционално или физическо напрежение, когато очаквате да прекарате известно време с родителите си, или вече сте били с тях?
4. Боите ли се да изразите несъгласие с родителите си?
5. Манипулират ли ви със заплахи или насаждане на чувство за вина?
6. Манипулират ли ви финансово?
7. Чувствате ли се отговорни за емоционалното състояние на родителите си? Смятате ли, че ако са нещастни, вината е ваша? Ваше задължение ли е да се грижите за емоционалния им тонус?
8. Смятате ли, че каквото и да правите, то никога не е достатъчно добро за тях?
9. Вярвате ли, че изобщо е възможно вашите родители да се променят към по-добро?
Това е първа стъпка към осъзнаването на връзката между детските ви преживявания и сегашното ви благополучие. Независимо дали сте отговорили положително само на част от въпросите,а не на всички, за вас сега е важно да се осъзнаете и да се отворите за възможността, че травмата от детството може да е оказала влияние върху вашия живот и да потърсите пътя към изцелението и самоприемането си
Не забравяйте, че въпреки различията, „отровните“ родители оставят сходни следи върху психиката на децата си.
Цялата книга “Отровните родители” на Сюзън Форуърд и Крейг Бък може да прочетете безплатно в сайта: https://chitanka.info/
Заключение:
Травмата от детството, причинена от “отровните” родители, оставя дългосрочни и сериозни последици върху менталното здраве и благополучие на индивида.
Разбирането на тези ефекти е от съществено значение, за да се предостави подходяща подкрепа и терапия за тези, които са преживели подобни травми.
Следователно, образованието и информираността за този проблем са от съществено значение, както и създаването на ресурси и услуги, предназначени за помощ на тези, които са били засегнати.
Всички деца заслужават щастливо и здравословно детство, а семействата трябва да бъдат място на любов, подкрепа и сигурност.
***
Разгледайте нашата промоционална оферта за книги, свързани с възпитанието на децата + Безплатен бонус от тук:
