В историята на нашия народ, всяка традиция е “плетена” с нишки от вълшебство, легенди и приказки.
В народните предания Баба Марта (Март) е сестра на Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита.
Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, излиза вятър и облаци закриват Слънцето.
Едни от най-прекрасните и вълнуващи приказки са свързани с нашите мартеници. Те ни пренасят в миналото, където Баба Марта и двамата и братя Малък и Голям Сечко са превърнати в символи на ново начало и стремеж за преодоляване на всяко препятствие.
Календарната година започва с първия ден на Голям Сечко – фолклорното име на м.Януари. Нарича се така, защото е студен месец и през него престава всякаква земеделска дейност. Студен е и по-малкият му брат Малък Сечко – м.Февруари.Баба Марта олицетворява началото на пролетта – м.Март
В народните приказки и предания двамата братя живеят високо, високо в планината. Заедно с тях е сестра им Марта, или Баба Марта, както най-често я наричаме и до днес.
Тя е единственият женски образ сред митичните същества, които присъстват във фолклорния ни календар.
Като истински представител на женския пол, Марта винаги носи със себе си мистерия и неочакваност. Нейният характер е като цветен букет от пролетни цветя – пълен с разнообразие и живот.
Вярванията около нея са многобройни, а ритуалните действия, извършвани през първия ден от нейния месец, са като поглед във вълшебно огледало.
Когато Марта се усмихва, природата се преобразява в едно истинско чудо. Тревите и цветята се радват на нейната нежност, а слънцето изгрява със златни отблясъци, прегръщайки света с топлина и светлина.
Пролетният пейзаж ни събужда от зимния си сън, като приказка за ново начало.Но ако Марта намръщи вежди, предвестниците на неприятности и изменения са наблизо. Неясните облаци се сгъстяват, а във въздуха се усеща мирисът на сняг и киша.
Студът се спуска със зловеща настойчивост, замразявайки природата и затъмнявайки растежа и процъфтяването.
Така Марта, със своя променлив характер и мощна сила, (като всяка жена), стои като страж пред вратата на Пролетта. Тя е непредсказуема и вълнуваща, напомняйки ни, че нищо в природата не е съвършено и всичко е вечен танц на живота и смъртта.
Понеже Марта е с много променлив “женски” характер, но и с голяма сила, за това през първия ден на нейния месец , народът ни в миналото извършва ритуални действия – наричане за здраве и благоденствие и закичване с мартеница, като амулет против уроки.
В сила влизат различни забрани, приготвяли са се традиционни трапези, семейството се е събирало заедно, а по датата на раждане се е гадаело за нрава на невестата.
Според предание, дошло от древността, мартеницата носи здраве, щастие и дълголетие. На мартениците се приписват магическа сила да предпазва от „лошотията“, най-вече от болести и уроки.
Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче.
Накратко, усмихне ли се Марта, ще погали тревите и цветята, ще изгрее златно слънце, ще закипи пролетен живот.
Намръщи ли се – вали сняг и киша, захваща студ и току-що разцъфналите растения измръзват.
Първа приказка – “Баба Марта и Братята Сечко”
Една от популярните български народни приказки,която се предава от уста на уста, разказвана от баба на внуче е тази за Баба Марта и нейните братя – Голям и Малък Сечко.
В древни времена, когато светът бил още млад и природата разгърнала плътната си зеленина, живели двама братя – Голям Сечко, Малък Сечко , със сестра си: Баба Марта.
Голям сечко бил висок и силен, Малък сечко – дребен и ловък, а Баба Марта – мъдра и усмихната.
Едно пролетно утро, когато първите зелени пъпки се появили на дърветата, Баба Марта решила да устрои състезание между братята си.
Тя предложила на Голям и Малък Сечко да покажат кой от тях ще може да посече по-голяма част от гората.
Голям Сечко, надут от гордостта си и високомерието, решил да покаже силата си и тръгнал към гората с огромната си секира. Малък сечко, сърцето му пълно със скромност и доброта, избрал по-леката си секира и се отправил към гората след брат си.
Докато Голям сечко се е борел с гигантските дървета, използвайки силата и мощта си, Малък Сечко се е движел бързо и ловко между клоните, грижейки се да не нарани нито едно дърво. Той избирал внимателно само няколко дървета и ги посичал, като оставял място на природата да се развива спокойно.
Накрая, когато и двамата се върнали обратно при Баба Марта, било ясно кой е победителят.
Малък Сечко имал няколко дървета, но те били отсечени с грижа и уважение към природата, докато Голям Сечко оставял зад себе си разруха и опустошение.
Баба Марта с усмивка обявила Малък Сечко за победител и му връчила наградата – най-красивия мартеничен венец.
Оттогава Малък Сечко продължил да бъде символ на скромността, добротата и уважението към природата, докато Голям Сечко си научил урока, че сила без разум не е нищо.
И така, всяка Пролет, когато мартенските ветрове лудуват по полетата и горите, българите се сещат за приказката за Баба Марта и братята и Голям и Малък Сечко, която им напомня за важността на скромността и уважението към природата.
Тази приказка е написана и разказана от Елин Пелин
Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта — двама братя и една сестра — имали общо лозе. От него те изкарвали три бъчви вино — на всекиго по една.
Голям Сечко цял ден ходи, скита по калове, по студове, сняг го вали, вятър го духа и вечер се върне капнал от умора. Седне да си почине, хапне си, пийне си, каквото му е редът, че чашка, че двенки, че килце, че две — изпил си бъчвата с виното.
Малък Сечко — и той като брата си. По реките ходи, леда чупи, снега топи, порои отправя, горите чисти, гнезда за скорците готви, цял ден ходи нагоре-надоле, умори се, върне се вечер, хапне си, пийне си. Ха чашка, ха още една, че килце, че две — и той си изпил виното.
Тръгнат двамата братя на сватба, на кръщавка или някъде на гости и умират от срам, че нямат вино.
А пък бъчвата на баба Марта си стои в зимника непобутната — пълна-пълненичка.
Няма какво! Двамата братя решили да изпият виното на сестра си. Решили и го сторили. Днес тоя точне, утре оня точне — и виното се свършило.
Дошла баба Марта, запретнала ръкави, разшетала се да среща пролетта, както е прилично. Шетала, шетала, уморила се, седнала да си почине. Рекла да похапне, сетила се за винцето и рекла да си пийне.
Като отишла при бъчвата — що да види. В нея не останало ни капка. Дъгите й се разсъхнали, обръчите й се разхлабили.
Разбрала баба Марта, че е ограбена от братята си, разсърдила се, разфучала се, леле-мале — насреща й се не излиза!
Фучала, бесняла, клела, викала, па седнала, та заплакала. Сълзи реки потекли от очите й.
Плакала, плакала, най-после се утешила.
— Ех, ако са го изпили, моите братя са го изпили, не са чужди хора я — казала тя и се засмяла.
Утешила се, но все пак й било мъчно и обидно, останала без винце и че братята я излъгали.
И всеки път, кога си спомни за това, тя се сърди и плаче, но ядът бързо й минава и тя пак се засмива.
За тази приказка научихме от публикация в сайта www.webbukvar.com, за което им благодарим от сърце.
Живяла Марта със своите братя далеч в планината.
Братята й носели едно име — Сечко. Само че единият наричали Малък, а другия — Голям Сечко.
От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
– Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде — думал й свекърът, стар стария.
Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
– Кърпикожусите цъфтят сега, снахо — топло й напомнил старецът. — Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
– Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.
Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна „баба Марта“ , да не се сърди и да носи само добрини на хората.
