Сурвакарите са носители на щастие и благополучие в традиционната българска култура.
В България, традициите се преплитат с историята и обичаите, и една от най-красивите и значими традиции е „Сурваки“.
Този обичай, който се празнува по време на Васильовден, носи в себе си дълбок смисъл и вяра в положителната енергия, която може да се разпростре в живота на хората.
Сурвакарите са облечени в ярки и украсени костюми, които обикалят домовете и пожелават радост и щастие.
Вярва се, че тези специални гости несъмнено привличат положителна енергия и благополучие.
След тяхното посещение, се счита, че домът е защитен от зли сили и привлича щастието и изобилието.
Символика и Традиция
Каква е българска традиция, свързана със сурвакането?
Традицията на сурвакането носи в себе си богата символика.
Сурвачката, с която се сурвакат стопаните в домовете е символ на здраве, благополучие и защита от болести. Червеният и бялият цвят в нейната украса и в народните носии, представляват кръвта и млякото, с които се свързва плодородието и животът.
Сурвачката е дрянова клонка, украсена с плодове и кравайчета, пуканки и вплетена оцветена вълна.
Народът смята дряновото дърво за един от най-здравите дървесни видове. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, а плодовете му се берат последни. Те се използват и в народната ни медицина.
В основата на сурвачката, клонките на дряна са вързани с червен и син конец “против уроки” , преплетени така, че в да образуват буквата “Ф”.
Украсява се с гирлянди от нанизани пуканки или сушени плодове, тук-там суха червена чушка и панделки от цветни конци и бяла вълна.
В днешни дни е пълно със сурвачки “ментета” по магазините – от къде ли не, произведени в промишлени количества от кой ли не, направени от лъскави гирлянди и пластмаса.
Българският обичай е свързан с взаимността и подкрепата в семейството , което заедно прави своята сурвачка, окичена с всичко онова, с което има в домакинството – естествени материали: прежда, вълна и храни, което “сплита” в нея своите наричания за мир, благодат, здраве и късмет.
Какви са старите традиции на българите по Васильовден?
Вечерта срещу “Сурваки” стопанката приготвя традиционната баница с късмети, от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара.
В дванадесетия час, заедно с посрещането на Новата година, с настъпването на “Васильовден” и в навечерието на празника “Сурваки” най-възрастният представител в семейството завърта баницата и дава своята благословия на семейството си.
Какви традиционни народни обичаи имаме в този период?
Старата българска традиция “Сурваки” повелява, след посрещането на Нова година, на самият “Васильовден” , малките деца “да сурвакат” всички, като леко удрят със сурвачката по гърбовете на близките си , с пожелания за здраве, щастие, берекет. Те пеят традиционни за празника песни и нареждат своите най-добри пожелания към семейството и приятелите си.
Този обичай се явява нещо като продължение на ритуала “Коледуване” по “Рождество Христово” , където млади мъже , с геги в ръце и ямурлук на гърба обикалят и тропат по вратите на хората, като пеят коледарски песни и благославят домовете.
Познат е още един обичай, свързан с “Васильовден” , а именно : “Ладуване” , където колективно се гадае коя мома за кого ще се омъжи. С водата, в която е бил натопен дряна, моми и жени мият косите си, за да са здрави и лъскави.
Смятало се, че това време на годината е най-подходящо за предсказване на бъдещето и на този ден, традиционно се извършват някои гадания. Вярвало се е, че ако ядките на орехите са едри и здрави, то през цялата година семейството ще е здраво.
Около огъня или трапезата се е гадаело за предстоящи сполуки през Новата година.
Този, на който пъпката от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината.
Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно.
Наред с “Коледа” и “Сурваки”, “Ладуването“ може да се причисли към най-мистичните български празници.
Защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи.
Защо Сурвакарите са Толкова Важни?
Традицията с Сурвакарите е не само начин да се почетат старите български обичаи, но и начин да се подчертае взаимоуважението и общността. През годините този обичай е запазил своята актуалност и важност в сърцата на българите.
Този уникален обичай предоставя възможност за семейно обединение и за укрепване на връзките в обществото. Сурвакарите са нещо повече от просто традиционни персонажи – те са носители на веселие, енергия и благополучие.
Как Да Посрещнем Сурвакарите?
За да възприемем максималното от положителната енергия, която Сурвакарите носят, трябва да ги посрещнем с отворено сърце и усмивка.
Традиционно се предлага гостоприемство – кафе, сладкиши, парички и пожелания за здраве и щастие.
Сурвакарите са неизменна част от нашата история и култура, и техният празник е повод за радост и сближаване. Този обичай не само запазва българските традиции, но и превръща Васильовден в специален момент от годината, когато емоциите и положителната енергия се споделят сред хората.
Посрещайки сурвакарите с отворено сърце, ние създаваме възможност за щастлив и благополучен живот през годината пред на, която ни предстои.
